Всъщност, аз точно така и постъпвам. По съвест. Не му мисля чак толкова за ползите и вредите след това. Ама прочетох историята на Леос-а и ме хвърли в размисъл. Особено в такива екстрени моменти - какво да прави човек? Помагаш и не му мислиш много.
Друго е при планирани акции.
Ето, в момента например, съм се заела с организацията на една среща между емигранти в ДЕ, общо взето новопристигнали, от страни с бушуващи граждански войни, жените изнасилени и изтерзани, мъжете гледащи страхливо и унизено, не знаят на кой свят се намират, езика не говорят, трагедии всякакви от всякъде. Та искам тук с едни хора да им организираме една среща с местните, които доброволно ще дойдат, плюс други емигранти, вече стъпили си на краката. Целта е хората да не се чувстват изолирани, да видят, че ако имат проблем, има къде да се обърнат за помощ (аз работя доброволно в една организация към общината) и въобще да змаят, че не са сами. И говоря аз с пастора на местната църква да дадат едно помещение за няколко часа за тази цел. И почва да ме разубеждава той, че каузата била почти изгубена, тези хора нямали представа за този наш свят, нямали усет за пари, и че някои само ще ни използват, имал вече опит с такива. Ми нека, казвам му, на 2 души да помогнем, пак е едно добро дело за всички - за самия човек, и за самата немска държава също. Нали това целят те - да си стъпят всички пришълци тук на краката и да не им висят на фондовете. Ама все пак се замислих, дали пък човекът нямаше право...
Добре, че поне помещение отпуснаха...