Да лепнеш шамарче на дете и то заслужено не е зло.Може да не е най добрата постъпка,но не е зло.Зло е да набедиш незаслужено някой,да го очерниш ей така защото не ти е симпатичен,зло е да сплетничиш,зло е да откраднеш особено пък от бедния.Бе много зло може да сътвоеи човек стига да иска.
Докато четях темата се сетих за едно добро и едно зло което искам да ви разкажа.
Съседка се вглежда в децата на Петрови да ги наречем,едното дете не и прилича на някой от родителите и го споделя с бабите седящи на пейката пред блока.Бързо плъзват слухове,видите ли Петрова кръшнала и сега толкова е явно,че детето не прилича на бащата.Слуха обаче стига до детето,то пита майка си,тя се държи малко гузно и то започва да рови и търси и накрая разбира,че е осиновено.Хората са го осиновили за добро,след раждането на първото си дете немогли да имат второ.След това откритие се започва мъката на Петрови,осиновеното не иска да ги вижда иска да си намери биологичната майка,осиновителите са съсипани,те си обичат детето.И тази мъка продължи близо две години докато детето достигна възраст в която можеше да разбере,че е важно кой те е отгледал,а не кой те е родил.Но родителите,тези осиновителите нито за миг не изгубиха надежда,че ще си върнат любовта да осиновеното им дете.
Май няма рецепта кога да правиш добро.