Хммм ... честно казано изненадан съм, че от една реплика се е заформил такъв дебат.
Обаче като се прочетох пак, излиза, че не съм казал всичко.
Всъщност идеята ми беше не Торбето да не прави нищо. А, ако направи нещо - най-напред да разбере нейното добро покрива ли се с доброто за онова дете и ако отговорът е "да" - да го доведе докрай, а да не го зарязва по средата!
Ето така аз разбирам "няма нищо по-лошо от това да направиш непоискано добро".

Да ... тогава бях безобразно млад... На 24 се ожених, на 25 влязох да си отслужа разните казарми (щото тогава нали можеше и така, да завършиш па после да ходиш да се правиш на войник) и ветър ме вееше на бела кобила, дето има една приказка. Сичко около мене беше само песни, пляски и купон. На сичкото отгоре бях видял и жена си (тя още следваше) - абе изобщо живота отсекъде си беше на шес.
И изведнъж виждаш некой, дето иска да се лиши от сичката тая хубост. Отсекъде му личеше, че ще скача (това за криле, дето казва, че щял да се замисли оня какво щял да прави - ясно си беше, криле - сичкото му същество излъчваше, че не му се живее). И изобщо не съм мислил, разсъждавал или както искате там го наречете. Просто спрях, отидох при него и от дума на дума (уж) го отказах... С една дума - сбърках. Много лошо сбърках... Защото моето "добро" изобщо не се е покривало с "доброто" за оня човек. Той си го е бил решил - неговото си добро - но аз немаше как да знам това. Тогава.
Сега нема как да сбъркам, ако живота ме изправи пред подобна ситуация. Сега вече ще позная по очите на такъв човек, какво е решил, че е най-доброто за него. И, ако требва - ше го бутна! Ако има и най-малка искрица светлинка в очите му обаче - а не мътни и невиждащи като на оня човек - пак ще го сваля от парапета, но никога нема да го оставя да си тръгне сам...
Та така за непоисканото добро... Абе честно казано, не ми се приказва много за това. Въпреки, че отдавна съм наясно със себе си (щото първите двайсе и кусур дни направо си бех готов аз да се метна отнекъде) - пак ми ... лазят мравки по гърбината. Като се присета.
Дааа...
Много е кофти да не разбереш какво е добро за другия...

<... от летящите млекопитаещи най-готини са прилепа и стюардесата ...>