|
историята, която разказа леос, е потрисаща.
аз не мога да си представя (както политически правилно* и официално се изразяват американците) какво му е било на млад човек, такъв, пълен с живот и утре, който е искал да даде шепа от тях някому, да му помогне да види, че има утре и че има светло, а онзи, препразен от омерзение, препълнен с празнота... той просто не го е слушал. не го е виждал. той е искал... нищо не е искал.
искал е нищо.
да се отърве от тези звуци, от този глас, който му е пречел.
очите, дето са го гледали и са очаквали от него нещо.
той е имал само нищо.
да се махне. покой...
престорил се е, че чува и вижда само за да се отърве и... да се свърши.
даже не е гледал в какво се е забил. какво е отнесъл със себе си в нищото. онези хора от другата кола, част от леос, завинаги затрита...
нищото е по-огромно, неизмеримо по-огромно...
тъмното е повече от светлото. тъй е то.
но изводът на леос... не съм навита с него.
не ме убеди, че е така.
не е добре да правиш добро, което на тебе ти се струва, че е добро.
необмислено добро. непълно добро. парче добро. парче добро не е добро**.
леос е нямало как да го знае това; бил е твърде млад и не е виждал, нямало е с какво да сравни...
така че е гъпо да се обвинява себе си.
защото важното е, мисля аз, човек да се опитва.
можеше да не се случи така, нали?
можеше човекът на парапета да не е бил вече мъртъв - какъвто всъщност е бил. въпреки, че се е движел още малко, колкото да направи още една огромна издънка... нещо, което леос не е знаел и няма как да е знаел.
ако леос беше по-възрастен, по-опитен, по-зрял, сигурно щеше да се досети, че като сваляш някого от мост, ти не го оставяш да се качи, да си кара колата...
не е било случайност; било е... добро намерение, но неизвършено добро.
ех...
но ако не опиташ да направиш добро - автоматично вършиш зло.
така знам аз.
всеки върши зли и добри неща.
надали има само добър, или само лош човек.
освен хитлер и още малцина, колкото за равновесието на правилата и изключенията : )
всеки прави грешки.
абсолютно всеки.
начело с антропоморфните персонифицирани кокорбашии небесни : )
"направи добро, пък го хвърли на пътя", според както си мисля, значи ей това:
като правиш нещо не брой дали ще ти се даде на тебе, ако ти даваш.
не брой ще вземеш ли и ти.
не мери.
просто... ако имаш за даване - дай.
(не пари - оптимист, а и леос - споко )
ако пък нямаш за даване - не давай. ама спокойно. без да търсиш гневно причините в някого друг.
просто нямаш, това е.
"таправи добро, пък го хвърли на пътя" - не значи - посади черници, отгледай ги да пораснат, построй къща, скови нарове, отгледай буби, пей им тихо и нежно, за да свият здрави, лъскави пашкули, изпреди коприна, идтъчи плат, уший риза, изплети дантели и й ги приший и... отвори джама и я метни в локвата, в дъжда, навън. без да гледаш къде.
---------------
*щот аз, като един неамериканец, бих казала - много силно мога да почувствам какво му е било... - ма би довело до разни неразбраности, недоразумявки, сопоскрюзи, доуточнения и фръцни такова изцепване
** абе като ебането (тука извинявай, Jess, ама някои само така ше разберат кво казвам). "само главичката" - не е. прилича, но не е.
... егаси...докъде я докарах, начи, в тва общуване, ц-ц-ц... )
|
...хм [re: _Jess_]
