|
а всъщност аз нямам нито един неприятен спомен от моя бал.
да бе, знам, че беше тъпо, но някакси емоционално, не с разума си, с него успявам, но емоционално не мога да се сетя защо да е било тъпо : )
вярно, че бяхме събрани като хиляда хергелета подивели коне в зала "универсиада" и вярно, че там беше мърляво, лепкаво и шумно. и вярно, че имаше неприятни шкембести чичовци на вратите, които не пускаха нито навън, нито навътре след като мандалото хлопна. и вярно, че имаше повръщащи шилета в тоалетните, които, нали "големи", се бяха изпонакъркали грозно.
и всичките такивата щуротии, които може да си спомни и да изреди човек си ги имаше : )
стискащи обувки. разпрани подгъви. оплескани с неясна мръсотия дантели. щръкнали червени уши разбити сърца, сплетни и клюки, завист и досада, пот и пришки... абе какви ли не тъпотии имаше.
обаче... беше страхотно
изобщо не знам защо
може би защото бях "кралицата" на бала, което изобщо не знам как стана, точно аз - най-кльощавата
просто ме дърпаха, покатериха на голямата сцена и ето ти на : )
може би защото този, който беше разбил горкото ми сърце милиони години по-рано (или 2 седмици, което на 17 е едно и също) тъкмо следобяд преди бала ми изпрати писъмце и аз летях, летях : )
може би защото просто бях млада, знам ли
... после даже ме, нещо като, арестуваха, щото се бях покатерила - на бас, разбира се - посреднощите върху паметника с коня пред нар. събрание
абе... арестували ме били : ) чудеха ми се хората на акъла и май повече ми се радваха отколкото да ми се карат като успяха да ме свалят : )
забравят ли се такива неща
впрочем с роклята ми от този бал по-късно бяха отпразнувани не един и два абсолвентски балове.
абе биваше си ме да измислям тоалети, така си беше
а за бала на дъщеря ми, преди няколко години : )
тя също се чудеше дали да ходи или не и аз й разказах за моите отколешни вълнения. както и да е, реши да иде.
беше толкова красива... толкова прелесна и фина, и нежна, и грациозна : )
тя също сама беше измислила тоалета си; беше в много изчистена черна рокля, с която приличаше на оживяло от приказките момиче-лебед : )
не мога да спра да се усмихвам на спомена, хващам се, че не слагам точки в края на изреченията, а усмивки
спомням си, приедставям си, тънката извивка на гърба й, прелестното вратле, финото леко румено ръбче на мъничкото й ушенце; гордата осанка, звездичките в очите й... : )
толкова беше красива, че...
и сега се задъхвам, като си спомням.
и Слънцето тогава се задъха пред нея, честна дума!
... на мама гарджето : )
... ако го прочете случайно тва такъв скандал ще ми се стовари на главата, че...
ама и да го - нека.
|
Re: пропуснах да споделя : ) [re: вp .]
