|
ми не си, де, всички на тези години сме, малко, или повече : )
да не сме лилииванови нещо
и добре, че не сме, да не ни е уроки, пу, пу, пу.
тва ти казвам и аз - че сега като се погледнеш (или погледнеш някого) е едно, а тогава е било друго : )
тогава, ако някоя мъдра лелка ти беше казала, че няма смисъл да ходиш на бал, щеше да ти стане доста... странно, да речем.
разбираш ли, те са сега на тоя акъл, както сме били ние тогава :)
сега ти знаеш, че майка ти се е поизсилила.
тогава ти е било развълнувано, било ти е кеф.
ето, виждаш ли, като не си се харесала с финтифлюхите по косата - си направила избор сама - разресала си я. и още помниш маминия шок, не е ли някакси мил и приятен спомен : )
може би имаме различаващи се виждания за бала, защото имаме различен опит с тебе. случва се :)
твоята майка е тичала за префърцунено манто, моята пък точно тогава береше душа, точно й бяха сложили диагнозана МС и нито им е било до моя тъп бал на нея и на тате, нито нищо.
аз самата се чувствах, нали ти казвам, разкъсана между осъзнаването на суетата на деня - тъп бал, кво сега, някакъв си бал, после тези парцалаци на кучето ли ще ги постилат... и какво, като се омацотят като лелите си, да не би да станат по-малко кокошки...
и мъничкото, плахо, стиснато в шепичка, триста пъти препотено и просълзено пепеляшкаво желанийце, дори неизречено, дори неформулирано като цяла фраза до предпоследния ден преди бала - "а може би... искам и аз на бал... може би... просто да видя...: : )
...да не говорим, че и страдах от разбито, уви, за първи път, сърце. тогава.
но, добре, че имах мъдър приятел.
съученик и най-добър приятел. е, който не разбираше много-много от номера на дамски обувки, щото още на 14 години самият той носеше №45, но който тогава ми направи една от най-големите услуги в живота ми. : )
той ми показа да разбера, че искам наистина да разбера дали да се ходи на бал е тъпо, или не е.
тоест - сама да направя избор, а не обстоятелствата, или някой край мене.
абе казах ти, че е малко сложно : ))
ти просто си си пърхала тогава, а сега раздаваш оценки. което е, извини ме, но е разбъркване на хронологията. твоите оценки са важели тогава, а не сега, как да ти обясня това.
сега не е много по-различно от тогава.
но ти си права в това, че някои майки попрекаляват и сега с тези... манта
както виждаш - нищо съществено в манталитета не се е променило. просто са се променили възможностите да се омаймуниш колкото може повече. тогава просто не е било възможно, а не, че тогавашните млади и възрастни са били по-разумни... и това няма как да ти обясня, уви : )
а за дарсайд и въпроса му.
ами аз не знам, а пък и не е това въпросът - имат ли другаде децата бал, или нямат.
другаде си е за другаде. ето, нали виждаш - там пък "големите" замеряли малките с яйца и брашно. тук, ако големите се накачулят по оградата на даскалото и започнат да замерят първолаците със сурови яйца - ще викнеш полицията, нали
колкото и мъничка да е европа - виж как имаме културни различия.
ти си запозната с този вид различия, нали, даже от по-далече по света. ако отидеш още по-далече (и съвсем мъничко по-отдавна, но не по-отдавна откогато ти си била на бал например), да речем в джибути, или в етиопия. там и тогава би могла да се смаеш от гледката на горди мъже, които носят нанизи от... чужди пишки на врата си
"ау! зверове!" - би казала ти, но твоето мнение не би съвпадало с мнението на някоя тамошна девойка, която би гледала запленена и ахкаща този наистина мъжествен човек и би мечтала да се омъжи незабавно за него : )
просто - културни различия.
така че - дали по даркево и сащово се правят абитуриентски балове, или не се - не е от кой знае какво значение в случая.
|
Re: : ) [re: ДжoДo]
