Ако искате се смейте се, хора!
Естествено “акотарак” какво друго ще разкаже освен котешка история!
Ама покрай темата за кризата искам да ви разкажа:
Миналата седмица си се разхождаме къмто Германския манастир. Който го знае, пътя е широк и тихо е наоколо. Обаче ние с дъщерята вдигаме врява, ама здраво. Караме се, значи по всякакви теми, които засягат “тийнеджърството и майките” – въобще. Но въпреки шума, който вдигаме, се чува иззад един храст някакво “Миау-миау...”, ама много жално. Спорът прекъсва и ние отиваме да видим какво става: Една котка, явно бивша домашна, /защото беше полуангорска/, се беше заплела в шипков храст. Опашката и вече се беше проскубала от дърпане. Явно доста отдавна се е мъчила да се освободи. Ние, естествено я откопчахме от храста и я погалихме, нещо, както се полага при такива случаи. И си продължаваме разходката. Обаче котето тръгва след нас. И не ни оставя намира: “Миау-миау...” – досадна работа! Поносихме я малко, но тя не спира да мяука. Викам на щерката: “ Абе това май е гладно!”. Ама като нямаме нищо?! Сещаме се, че имаме само една филийка сух хляб в раницата. Но, казваме си, че котките не ядат хляб. Обаче, все пак вадим хляба и даваме на котката. А тя, горката – като невидяла! Яде хляба и чак се чува как той минава през корема и. И след като хапна половината филийка, след всеки залък идва да се погали в нас – благодари ни. Явно не беше яла с дни...После се освести и ни придружаваше през целия път, та чак до колата...
Та, ако приемем, че този сърцераздирателен разказ, /който е самата истина/ може да мине за притча – изводът е, че когато някой ......................................................................................................................................... и т.н.
Дори тази котка беше преживяла две кризи – първата на изгонването от вкъщи и втората с шипковия храст.

всичко ми е интересно