ох, как, хем ти вярвам, че така си мислиш, хем никак не ти вярвам...

на майка ми й туриха същата диагноза преди повече от 40 години.
всъщност историята на семействата ни (по-скоро - ви) е сходна... донякъде.
те също не са имали деца доста години, повече от вас, 10.
тоест - имали са, ама са им умирали. заради rh несъвместимост. едно време деца на такива родители просто са си мрели; не като сега.
какво ли й е било, как ли мъжът й е понесъл тъгата й без разни... таковата реакции на организма...

после съм се родила аз, а като бях малко над десетинагодишна майка ми се разболя. баба ми също пънкяше и врънкяше, като твойта тъща.
майка ми, допускам, също "се е променила". била е уплашена и болна.
тя така си живее - уплашена, обидена и болна...
защото Е болна и защото е уплашена, а е обидена, защото другите жени на 40 са весели, здрави и живи, а тя е болна и тъжна...
значи до тука съвпадат историите.
само че татковият организъм не "реагираше" като твоя.
той не пи.
и не пие.
и не му знам как са му нервите, но допускам, че са от същата материя като твоите... обаче въпреки всекидневните грижи, които полагаше сам той години наред отначало - аз бях малка, а баба ми пънкя, пънкя, па се спомина... не, че имаше разлика, де. като беше жива - беше заета изцяло със своите болежки и дертове, та поне имаше извинение да не пречи, което пак е по-добре от непомагане И едновременно пречене, ако ме разбираш.
майка ми години наред се ... ъъъ... "лекуваше" с рецептите на п.димков.
това стана след като по болниците казаха - е, ми ше мре - и след като я върнаха в къщи да не се пречка насам-натам.
татко пое къщата.
пое мене.
работеше на място, където не можеш само да се правиш, че ходиш на работа. така че и там носеше всичките си отговорности. не е имало на кого да каже, че не му е добре, че му е тежко, че са му размъкнати в къщата и му липсват нежности...
напротив - той даваше цялата си нежност, обич, грижа, себе си даваше. и продължава да е така, да са ми живи и здрави моите майка и баща!
аз също съм била тийнейджър, с всички прилежащи... как го каза... "писъците на тийнфантазиите". да не мислиш, че ме е прескочило?!
татко беше там, до мене.
над мене.
с ей ТАКИВА криле!

сега вече тате е на над 85.
мама е десетина години по-млада, но си е все така болна.
множествената склероза е доживотна присъда, хем за нищо, което си извършил, уви...
споменах п.димков и неговите лечения неслучайно.
колко пъти ти си носил болната си жена на ръце до ваната, която сам си пълнил с черна, смърдяща отвара от стотици билки и шубраци, които сам си търчал, намирал, купувал, брал, варил?
татко го правеше всеки ден повече от 10 години.
майка ми не ядеше повече от 15 години човешка храна.
ядеше и пиеше невъобразими ужасни смески от споменатите шубраци и билки, които не идваха самички ей така, да си растат по парапета на терасата.
не готвеше. не переше. не ставаше. не говореше. стенеше...
ами всичките гнусни, мазни, миризливи, лепкави лапи, компреси, масажи на изтерзаната й вехнеща плът...
ами всичките дни и нощи когато й е държал ръката, чел книги, разказвал просто случки, за да й стане малко по-светло и добре...
ами аз, с всичките ми рога и копита в дивите ми години...

на които неща тя, да не мислиш, че е отвръщала с благодарност?!
поне вербално - никога!
фантазьор бил баща ми, не знам какъв бил...
разбира се, той е знаел и аз знам, че тя винаги го е обичала.
и че когато е дрънкала разни неща е било просто защото й е било трудно да издържа живата си мисъл в треперещото си, схванато, смазано тяло.
ти какво правиш твоята жена като изпуска, защото вече не може да държи сама, чаша?
или още не знаеш какво е това.
абе зарежи.

ти - ма нямаш секс... егати колко си нещастен бил!
ама нерви, ама то опънати, ама то липса на нежност... горкият.
ама аз не ти казвам, че не си. вярвам ти, че си нещастен.
само не ти вярвам на "МНОГО Я ОБИЧАМ" и на удивителните знаци.

ама сега ще ти вземат паричките. това е толкова тъпо!
няма да имаш за трите ракийки вечер, така жизнено необходими за организма ти, ужас...
за това ти вярвам, че ти тежи. 100% ти вярвам.

колко може да е издръжката на дете ли?
не се мери в пари.


аз донякъде съжалявам, че въвличам цял клуб в семейната си биография. която е скучничка и неособено красива.
но ти с тая... извинете ме, моля... лигоч тука...

мога, може би, да разбера, ако си уплашен и просто да искаш да избягаш.
ами бягай, случва се.
ама да крещиш, че много обичаш жена си и семейството си - не ти вярвам хич никак. защото може би си, а може би даже не можеш да схванеш разликата.
просто тихо се измъквай като ти е непоносимо и това е!