|
я стига си се глезотил
ама всъщност ако ти се глезоти - що па не
искаш ли да ти разкажа за коледния купон, както беше в мене, или по-скоро както сега, докато пия кафе, мисля, че е бил в мене.
това ще е смес от факти и незначителни мисли, с каквото по същество се различава живеенето от доклада
макар и не чак дотам. да се различава, имам предвид : )
сега какво правя...
ами нарекла съм си днешния ден за следобед.
това искам да е един ден, който е целият съставен само от следобед, от най-мързеливия вид.
за да е ама наистина мързелив един следобед, му трябват и много планове за досадни дейности, които, още докато ги планираш знаеш и то съвсем съзнателно, че изобщо няма да ги извършиш, така че тва е част от кефа
значи аз сега докато ти дрънкам глупости ще планирам куп неща, които няма изобщо да пипна с пръст, кеф
към купона тръгнах поуморена, щото бая бачкане падна в края на тая година, наистина си бях изплела обаче оня пуловер, който на шега изръсих тук в клуба, че ще изплета, обаче малко след като натиснах бутончето за публикуване... ами как бе, то си стана вид обещание тва. незначително, ама обещание. така че... : )
той стана с много дълги ръкави. пуловерът. имам по една педя ръкави повече. тъй е то когато човек върши три неща едновременно... но няма значение, или точно наопъки - има значение и този пуловер ще си го нося с кеф с толковата дългите ръкави, колкото са му. беше ми приятно 2-3 вечери да го плета, спомням си тези часове с удоволствие. а човек, като помни удоволствията си, вкусва от тях докато ги помни, нали така.
разбира се, като отивах към ресторанта, се изгубих.
ама аз винаги си се губя, така че нищо ново, или специално в това.
звънях на лин от таксито, за да ми помогне да се намеря, ама тя пък не си чуваше телефона. така че звъннах на селянинъt, който си го чу и излезе, и ме намери. : )
ресторантът...
абе ресторантът беше място, където, ако не бяха хората от клуба, изобщо не бих останала.
адски гадно някво, не знам точно що.
просто му личеше, че всичко там е нарочно някакси... ама не нарочно, че да те кефи, или поне да бъдеш оставен на себе си да се кефиш, а така, нарочно, по гаден начин.
бе майната му, прекарахме добре и приятно, така че кво : )
помислих си за тебе когато си пийнах от червеното вино, което двете с уф си заръчахме, то беше сухо, с топъл вкус, без никакви стипчиви жилки, търкулна се по небцето ми мекичко и тогава аз си взех бучица бяло сирене, съвършено неподходящо по вкус.
е те тогава се сетих за тебе.
с втората глътка вино обаче хапнах още едно мъничко кубче сирене и осъзнах с любопитство, че точно тва е номерът - хапваш тъпо сирене и от тва виното става още по-вкусно
така че не съм се сетила да ти казвам въображаемо "наздраве", не ме бива много в тея алибали, но се сетих за тебе, защото забравих как адски сполучливо ти веднъж беше определил вкуса на едно твърдо сирене...
само не ми давай линкове, ако ти е възможно
искам да кажа, че колкото и да се стараеш да не си, ти си си ни приятел.
така го чувствам.
което, разбира се, изобщо не би ми попречило да ти олющя два шамара, ако така пък реша.
а сега можеш да продължиш да си се глезондриш, щом тва те кефи
|
абе [re: Gatsby©]
