В университета по грешка веднъж в библиотеката ми дадоха някаква вехта книга за поведение - ама на хора, не на динамични системи. Та значи, измежду щуротийте (книгата беше от 1920-те; значи от време в което всеки обеднял от започващата Депресия образовател е пишел книги за да си подсили дохода) имаше един съвет, който още помня: "Имай грацията да приемеш добрина."

Та ти сега егати психо-анализа извади за черпенето! Да, има черпене което е замислено да ти приседне. Но надеждата е че ти с твоите възраст и житейски опит от раз схващаш дали черпенето засуква към натъркване - и няма да го приемеш. Значи, щом си приела черпенето - радарът (оппа! вие жените го наричане "интуиция") ти не е засекъл унижаваща отсянка. И като е така - че имай грацията да приемеш добрината!

Между другото, твоето болезнено разсъждение за черпенето издава една... несигурност, да го кажа внимателно. Самоуверен човек, самоуверен като личност, като икономическа единица, като член на обществото, и самоуверен въобще - ще обмисли повода за черпенето, ще кръцне решението си, и ако го приеме - точка по въпрос. Ще си направи бележка да отвърне - и толкоз.

Та значи, защо това болно разсъждение!?

Между другото, разсъждението ти леко накуцва. Защото - ако приемем че говорим за търгашески отношения - повечето хора използват черпенето като евтин досегаем за тях начин да те предразположат. Значи такива хора, типично, са по-зле от теб, както щеш разглеждай в какво точно и как са по-зле. Защото - повярвай ми - някой който е над теб хич няма да се вижда принуден да те черпи че да създава в теб положително отношение! (!!! Говорим за търгашески отношения, не за приятелство !!!) Обществената динамика се развива ле-е-ко по-различно. И от там възклицанието на бедния, от допира му с богатите: "не търкай рамене с богат защото само ще обеднееш". Щото всякакви отношения, даже ако са напълно реципрочни, за бедния гълтат повече дял от дохода от колкото за богатия - плюс бедният е този който разгръща софрите и черпи...

Отделно че за човек в силна позиция, дали дължи някому черпене или не - разклатили са му, такова, тенис ракетата. Черпенето става фактор само за този, който е зле парично. И обратно към каквото писах по-горе.

Примерно, колега се върна от Египет. Беше удивен че там ако попиташ полицай да те напъти на улицата - полицаят те смята за длъжен да му дадеш бакшиш! Онези нещастници даже до черпене не стигат - ми започват болезнените разсъждения от питане на въпрос. Що той да ме напътства, че да ми демонстрира... Хващаш ли успоредката - но на по-ниско икономическо ниво? Щото който пък е напътил - той очаква възвращаемост от изявената зависимост...

Та обратно към размишлението ти: с двете холиудски думи, "у-жас"!