ама този твоят, той някакъв дребен рибчо такъв : )
пък и не само, че дребен, то това не е важно.
струва ми се, обаче, че той не е психопат. просто... човекът се шашардисал на дърти години, кой го знае какви светли и грандиозни планове е имал и надали изначално е имал наум да обере приятелите си и да ги измами, като не си върне грамаданските заеми.
мислта ми беше за онези, които наистина са психопати. които просто с кеф мамят и това е животът им.
нали си гледала например "бандата на оушън" : ) е такива : )
всичките бяха супер симпатични, но, нали е на кино.
ако беше наистина... а то и наистина има такива хора.
уф.
даже...
абе братът на дядо ми е бил такъв, от световна величина, измамник. има го отбелязан в "стоте престъпници на века", а сега всъщност, ако кажа, че изобщо не ми е интересно - ще излъжа много силно. обаче пък изобщо не се гордея, че съм имала такъв роднина.
казвал се е йосиф, по фамилия петров. той също имал две жени, ама не като твоя познат диво и объркано влибен, ами просто си е имал 2 жени.
едната сръбкиня, другата българка. имал си 2 знайни къщи, а колко незнайни...
госпожите му знаели една за друга, за госпожиците дочували и даже се осведомявали една друга... абе егати историите : ))
през Втората Война мамил много наедро, измамил шибания райх, продал на хитлер маса тонове прецакан мухлясал ориз... това е от знайните "подвизи", щот тогава го опандизили и го осъдили, разбира се, на смърт. той обаче преценил, че е готино в пандиза, щото нали навън - глад, а той, с цялата си психопатична изобретателност успял да обрули свинарника на паделното и да прати прасетата на жените си. значи българската жена била натоварена да прати дела на сръбската съпруга, щот и там - деца, и там - гладни...
и после някакси избягал. даже си мисля, че се е позабавил да избяга, за да може да осигури папането първо : )
преди и след това въртял купища знайни и незнайни и много по-едри от тази "прасешката" далавери, след 9 септември 44 се въртял малко в България, но никому не бил ни мил, ни драг. утрепал с тежък предмет, нещо... абе някакво нещо от някакъв камион, с който се возели, един нещастен и съвсем невинен милиционер на входа на софия, щото онзи имал наглостта да му поиска документите за проверка... тва - пред очинте на мама. тя е била малка тогава и ми разказваше, че "вуйчо йосиф" много я обичал. в което аз не се съмнявам, но... ти, като обичаш някое дете, трепеш ли пред него живи хора?!
е, той я излъготил нещо, че на чичкото нищо му няма и сега ще си стане те като отминат, ама... щом го помни мама тва досега...
после някакси изчезнал.
така и не се знае къде е изчезнал, утрепали ли са го, какво е станало... ама най-вероятно са. някъде по Света.
ето за такива хора ми беше мисълта.
дето са си просто... така.
не са били "добри" и после да станат "лоши".
просто... така са си били. и им е било кеф, че са такива. никакви угризения и алибали.
душата на компанията. шарм и обаяние отсекъде. такива истории може да насътвори, че да насмете историята, едва ли не. песни се пеят, макар и не точно юнашки, за тех : ) обаче чурук отвътре.