Сега стана много сложно за обяснение.

Може би ако поставим въпроса така: имат ли смисъл усилията да пием кафета (прекараме доброволно част от личното си време) с човек, който не ни е симпатичен. Не външно. Такъв, който ни прави ни енергиен вампиризъм, заяжда се, жалва се, мърмори... за всекиго е индивидуално, аз такива не мога да ги трая и не се насилвам.
Не виждам смисъл.
Дори съзнателно и подсъзнателно ги избягвам.

Колкото до мен и теб, Софке, не знам. Отново труден въпрос.
Аз имам едно обяснение, но не знам дали е вярно.
Моите приятелки са съвсем различни, като помежду си сме доста еднотипни в повечето отношения.

И понеже никоя от тях не прилича на тебе по разсъждения, може би затова ми е интересно да разбера как мислят и тези, които са по-различни от нас. Ти просто си казваш всичко, съвсем първосигнално, също като мен, и може би затова ми е лесно да разбирам какво мислиш и как разсъждаваш.
Това за манталитета.

Иначе винаги е приятно да се общува с човек, който има чувство за хумор, не се сърди лесно, или поне не дава вид, комуникативен е. Изобщо ти имаш толкова много положителни качества и всеки път като започнеш да се ядосваш за пари, чак аз започвам да се ядосвам, защото имаш потенциала да печелиш и то доста добре и мен започва да ме е яд, че не го използваш, а се прахосваш в грижи за пари и си затваряш омагьосания кръг ... и така. Като че ли ми е работа на мене да се ядосвам, но усещам някаква съпричастност и затова го правя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите