еми виж, че вика, че не било тва. не било жени.
или аз може да се заблудих, де да знам.
затва питам.
ако е това с пубертясването в хормонален цвят и ултразвук - кофти...
ама виж, че не знаеме кво е, а мери ни се сърди.


абеее... не, 40годишният не се превръща в разбеснял се пубер, май. рано е. но къде 47-50 - тогава - може, да.
поне тия около мене тогава ги тресе. може да има и други чешити, знам ли.
а тези по-към 50годишните, завалиите, те...
абе вече не е същата мускулната тъкан, дига нещо по-така тежко, жена си например, за да я занесе до върха на баира, като по-лани. а па нещо му се опирааа. то верно, че и тя от нещо тежко може да се е превърнала в нещо още мънинко по-тежичко, ама... не е там работата.
некой зъб ще защрака, дъхът сутрин не е същият, торбички под очичките, повечко влакънца в ноздрите, в ушите, по гръбчето... очите вече не видят баш както беше, мозъкът и той щрака нещо малко на перпендек... и т.н.
да не говорим пък, че отнякъде сред природата и околната му среда се изсипват пълни кошове пикльовци, които допреди 12-15 години, ей го де беше, беха безбради льольовци на по 15-16, а сега го ебават по сички параграфи и са млади мъже, в пълни сили, на по 30.
той, като беше на 30... ехеее....
ехе, ехе, ама ей го кога беше, вчера. а днеска защо не е като както беше?!
и се шашкат, разбираемо е.
и тъжно, и страшничко и за близките, разбира се.
особено когато не се сещат, че са здрави, а това е важно и че може па да се обичат поне, да му се не знае, ако не друго!