иха, въобще не ми щукнаха някакви възможни психоаналитични прочити. Аз пък смятам, че въображението може всичко, ако звучи убедително горният разказ то не е, защото съм изкарала наяве някаква друга моя природа, друго лице или пък примерно някакви ала Юнг гласове в мен, а просто, че имам въображение и обичам да сменям кожи. Точно жена едва ли се става внезапно, грам идея нямам, последното, което обичам е някакъв разкостващ анализ, за мен разказът е чувство.