Пукаше й, наистина й пукаше, аз се изненадах страшно и затова наострих слух, ама как ще ги правите тези ребра, на дървени въглища по-добре отколкото на ток, ама тази вчера, дето се ударила трябвало да е по-спокойна, да пие не знам си кви хапчета, да седне навън да си почине сега, че с тази астма, а на вас госпожа какво да избера, тези вратните ли искате, еднакви ли по големина... абе, респектиращо отношение. А за жената с куката и астмата си го мислех, даже ми звучеше едно изречение от рода - че целият свят се е събрал в устните й, когато не може да диша, на върха, обаче се отвях... имам един светъл разказ, новичък, искаш ли?