За майните не знам, ама моите топли чувства се породиха още в трети клас по време на лагер в Созопол при първия ми по-близък досег със софийските връстници или една-две години по-големи от мен. Още на втория ден след пристигането като разбраха откъде сме почнаха да ни иронизират "Ние говоримЕ миеко и пристигаме от далиеко". Дотогава никой не ми беше обяснявал за разликата в изговорите в различни части на България и тъй като дотогава не съм имал база за сравнение в началото ми беше трудно да разбера за какво точно иде реч, насред цялото раздразнение от непрекъснатите подмятания. Та след време почнах да се замислям как тия хлапета от малки ги бяха подковавали за кусурите на "селяните" от провинцията и в начина им на говорене в частност. Стана ми и смешно и жалко как в същите онези подмятания, в които се надсмиваха на говора ни, правеха и една от най-набиващите се "на ухо"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите