Кръгла маса
Жельо Желев: - Господа, по въпроса за държавните символи има няколко предложения,
които ние трябва заедно да обсъдим. Демократичните сили предлагат
в сега съществуващия герб да бъдат премахнати годината 1944 и петолъчката над лъвчето.
Има ли други предложения?
Георги Пирински: - В никакъв случай не бива да се маха петолъчката!
Тя е символ на кръвта на героите, загинали за свободата.
Петко Симеонов: - Чия свобода?
Г.Пирински: - Моля, да не ме прекъсвате! Предлагам и лъвчето да бъде боядисано в червено.
Милан Дренчев: - Лъвчето трябва да е оранжево.
Георги Спасов: - Синьо!
Мануш Романов: - А защо да не е кафяво? Ние от мургавата багра
също сме български граждани...
Александър Каракачанов: - Лъвчето трябва да е зелено!
Филип Боков: - Компромисен вариант: английско червено.
Константин Тренчев: - В никакъв случай червено. Пруско синьо!
Ж. Желев: - По-спокойно, господа! Предлагам експерти от двете страни
да обсъдят цвета на лъвчето. Нека д-р Тренчев провери дали между членовете
на контактната група случайно няма далтонисти.
Колкото до петолъчката, мисля, че нейното присъствие върху герба е неуместно...
Ф. Боков: - Петолъчката с нищо не уврежда на международния авторитет,
но ако държите, пардон, ако господата настояват, бихме могли
да променим цвета на петолъчката в бяло, каквито са междувпрочем
петолъчките върху американското знаме...
Христофор Събев: - Предлагам върху главата на лъвчето да стои нимба,
а не петолъчка.
Е. Кошлуков: - По-добре студентска шапка....
К. Тренчев: - Корона!
Г. Пирински: - Не - звезда!
Ахмед Доган: - Добре, нека е звезда, но с полумесец...
Елка Константинова: - Хубаво би било над главата на лъвчето да стои
разтворена книга...
Виктор Вълков: - Най-добре е не книга, а сърп - символ на трудолюбието
на българския селянин...
Александър Лилов: - Нямам нищо против сърпа, но нека тогава има и чук.
К. Тренчев: - А не може ли вместо чук - ловешка тояга, та да се знае
за какво става въпрос, г-н Лилов?
А. Лилов: - Протестирам, това е провокация!
Ж. Желев: - Господа, така до никъде няма да стигнем. Най-добре е
над главата на лъвчето да няма нищо, а цветът му да е син.
Петър Берон: - Тъй като по тези земи лъвът отдавна е измрял, аз предлагам
върху държавния герб да стои малко гущерче от семейството на Протеите.
Г. Пирински: - Съгласен съм да е гущер, но при условие, че е червен.
П. Берон: - Господин Пирински, нима сте виждали червен гущер?
Г. Пирински: - А вие къде сте виждали син лъв?
Росен Карадимов: - Ако гущерчето е виолетово, мисля, че и двете
страни на кръглата маса ще са удовлетворени...
Ж. Желев: - Това е интересна идея. все пак не е лошо във виолетовия цвят
да преобладава пруското синьо. Да преминем към въпроса за държавния химн.
Петко Симеонов: - Предлагам да се върне старият химн "Шуми Марица"...
Г. Пирински: - По-добре - "Шумете дебри и балкани"
К. Тренчев: - Не иска ли г-н Пирински да изпеем заедно "Партизан
за бой се стяга"?
Ж. Желев: - Моля ви!
Милан Дренчев: - Сега се сещам за една много подходяща детска песничка
/запява/ "Оранжево морето, оранжево небето..." Спомняте ли си?
Г. Спасов: - Предлагам "Варна, морето, сините вълни..." или
"Високи сини планини".
Ф. Боков: - По-добре звучи "Червено вино снощи пих". А пък и всички я знаем.
А. Каракачанов: - Ние, от Зелената партия, не пеем кръчмарски песни.
За химн предлагам "Зеленоокото момиче".
Е. Константинова: - Най-подходяща е песента "Върви, народе, възродени"...
Ахмед Доган: - Стига с този възродителен процес, моля ви се!
Мануш Роман: - А защо да не е "Камъните падат...". Целият народ я знае.
Михаил Неделчев: - Това са простотии. Аз предлагам за химн нещо класическо -
"Рапсодия в синьо" на Гершуин.
А. Лилов: - Много е американско. По-добре е нещо неутрално, каквато е
популярната ламбада. Българският текст ще напише поетът Димитър Методиев.
Г. Спасов: - Не, този е живковист! Текстът ще е от Николай Колев - Босия.
Жельо Желев: - Предлагам компромисен вариант - ламбада с текст от
Радой Ралин. Мисля, че всички ще са съгласни с мен, че така е най-добре,
изхождайки от общонационални интереси.
С това закривам днешното засезание на кръглата маса.
Благодаря ви.
записал: Ивайло Диманов
в-к "Диалог", стр. 38; 13 юли 1990г.
"... ама мен си ме тресе параноята профилактично. "
|