Никакъв спомен нямам за това грандиозно чудо:) Обаче пък обяснимо, лятото на въпросната 1979 година ме тресяха любовни трепети и кандадатсктудентски вълнения:)
Затова пък имам спомени от минали спартакиади, които бяха на някакво местно ниво. Първо по физическо не правехме нищо друго, освен да учим някакви смахнати упражнения, след това почнаха тренировки след училище, а преди самата спартакиада няколко дни изобщо не ходехме на училище, а ни запираха на градския стадион и по цял ден всияхме там, като търчахме напред-назад като изоглавени. Спомням си, че нашите точки за местата бяха от вар или от това, с което се чертаят линиите по стадионите. Много гаден спомен ми е, за жега, жажда, пот и истерясали учители по физическо, които крещят като ненормални за да накарат един стадион хлапета да се движат както те искат и да се постига някакъв синхрон. Спомням си, че учителката ни по физическо си изгуби гласа и беше много нещастна, защото не можеше да вика, а ние страшно се кефехме от факта:) От самата спартакиада нямам също никакъв спомен:) Може би тогава за пръв път съм развила тази фобийка, която си имам, не понасям да стоя в тълпа от хора.