|
мисълта ми беше, че сега изразът на всичко, за което с умиление си спомняте от своето детство (аз също имам немалко такива спомени) е друг.
просто социализацията и своевременното справяне в реално време и пр. неща, за които говориш, сега са същия процес, но с различен израз.
навремето ти си търсил приключния в градската канализация и забранени градини, тавани и мазета - сега играят диабло и уърлд оф уаркрафт, да речем, пак в реално време, но от компютрите си. правят си кланове и банди, даже ходят да се трепят по улиците, ако не са се разбрали в играта :)
навремето ти си си дялал кормилачка и си лепил хвърчило, сега си правят уебсайт, блог и алабала.
ти си рисувал по асфалта с тебешири и въглен - те - с гимп и коръл дроу и програми за 3Д анимация и там... фрактали-алибали... правят компютърни картинки, филмчета, игрички
ти си си говорил с приятелчето с "уоки-токи" от кибритена кутийка и конец, опънат между прозорците ви, те си говорят по скайп и си пращат снимката по телефона и т.н.
ти си трошил джамове и си прескачал огради - те трошат пароли и прескачат по чужди сървъри : )
повечето от тези работи родителите изобщо не ги разбират.
това и за мене е малко странно за осъзнаване, обаче, нали виждаш - един филм не могат да си свалят от мрежата родителите : )
и, както във все едно кое време става - нещо, което не разбират, са склонни да омаловажават, или неоценяват.
или да се чудят що, сега, мойто дете се занимава с тези глупости, които аз не разбирам, те не са важни, не са полезни, не са ценни, не са здравословни и т.н.
както вече казах - децата са си същите.
изразът е различен.
моята щерка пък, оня ден, (много съм гордодоволна от тва, я да се похваля тука )
та, значи, тя видя, че нещо усуквам бели и червени конци.
връзвам за дръжката на вратата, навивам, навивам, после усуквам, че да се получи връзчица за мартеничка.
и взе да ми помага... което трая точно 3 минути
и после изчезна в своите покои, взе да дрънчи нещо, да смъква кашони от тайнствените си, наблъскани с кво ли не шкафове, да мърмори, че "в тая къща един нормален аспирин нема..."
аз я питам - да не те боли глава, бе?
- нищо не ме боли- ръмжи. и пак се завира оттатък и тва е.
и след половин час цъфна пак при мене, със странно приспособление.
значи сглобила моторчето от стария си депилатор, с онази част от едни слушалки, дето има такова... абе не му знам името... плъзгач, който да усилва звука или да го намалява, с адаптор това свързано.
на моторчто от епилатора - сглобена удобна кукичка за връзване на конеца и здрава рамка с 5 куки, през които преминават конците и шпулки.
така, че като завържа краищата на конците за кукичката на моторчето и прекарам там през куките на рамката и закрепя шпулката - само натискам копчето, дето преди тва е било за усилване на звука от слушалките, а сега служи за намаляване и увеличаване на скоростта на въртене и ето ти - целите бяло и червено чиле прежда - насукани с едно движение и за 10 минути, вместо за цял ден
тя не учи това.
никой от нас, семейството, не е инженерен човек.
обаче всички пък можем да си служим с ръцете си и с главите си.
никой не я е учил специално да прави такива работи, нито пък се е налагало.
просто й е забавно, явно.
особено като се ухиля после с най-голямата си усмивка, щот те тези неща се усещат, нали знаеш
та, така.
според мене децата и "тогава" и сега са си едни и същи.
и "по-нататък" - пак ще са си така, както са си : )
да са здрави и щастливи, колкото може повече : )
само едно нещо има, което е важно и за което се сещам.
нещо, което се явява моята дан.
то може и други неща да има, ама аз за това се сещам, във връзка с оняденшния случай.
никога, ама НИКОГА не съм не само се карала, ами не съм проявявала каквото и да е неодобрение, ако тя е счупела нещо като малка, или просто е отворила поредната си играчка, за да види какво има вътре.
според мене това е много, много важно :)
ааа, за кво бил аспирина ли? ми за поялника, бе, че немала била колофон
|
не, нищо не съм забравила. [re: Gatsby©]
