Майка имаше инсулт преди няколко години

Моята майка не е имала, но на жена ми майка й ...

Един ден минавам покрай апартамента на жена ми, където й е кабинета и където майка й живееше. Качвам се горе, влизам в коридорчето и отварям вратата към хола, да зърна и поздравя бабет. Гледам я, легнала си на килима и спи. На пръсти, да не я събудя, продължавам до кабинета на жена ми и я питам защо майка й е легнала на килима да спи а не си е на кревата. Жена ми се опули. Остави пациента на стола, както е зинал и изхвърча до другата стая да види майка си.
Инсулт!
Запляска майка си, да я събуди. Жената фъфли нещо. На мен пък за първи път ми се случва. Взех да стоплям. Развъртяхме телефони. Линейката дойде за няма и десет минути. През това време зиналият беше оправен временно и изпратен да си върви. Идва докторът. Както е легнала на килима - вдигни левият крак. Вдига го. Вдигни десният. Вдига пак левият. Ясно!

Вече в болницата, приготвиха я за операция веднага. Тромбът беше в артерията на десният й крак, малко над глезена. Докато я закараха и я сложиха на операционната маса, кръвта започнала да се съсирва над тромба. Докторът влиза в артерията където й е коляното. Вади съсирек 50 сантиметра дълъг. Стъпалото й веднага започна да се топли от прииждащата кръв. Според докторът, била е на един час време от ампутация. Късмет, че влизам и я заварвам на пода. Късмет, че и жена ми знае какво прави.

Като се прибра от болницата, започнаха се рехабилитации. Всеки ден. Сутирн и след обед. Професионален рехабилитатор. За колко малко време, но складираната информация какви сигнали да получава дясната й половина на тялото от мозъка, за да функционира, се изтрила или забравила. То изглежда и мускулите си имат собствена памет, та рехабилитатора успя да я върне до там, до където беше преди това. Поживя още доста години нормално за възрастта си.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"