Човек, понесъл щети и болка от една система: чий го търси, продължавайки да общува с апаратчици от тази система?!

Преди години чух, от разни вече-изкуфяващи баби, едно време съпруги на български богаташи (от преди ялтенско), как мъжете им подпомагали комунистите къде в брой, къде в натура... Хората залагали и на тези, и на онези, в политическата борба... Досущ както богаташите на Мерцер Остров (на изток от Сиатъл), дето гласуват семейно по партий: всеки съпруг за една партия; от там винаги бюлетините са почти 50% / 50% разделени между демократи и републиканци. Фурнаджийски лопати: който и да дойде на власт, те все са го подпомагали...

Големият крах се получил, обаче, защото комунистите НЕ играли старата игра - че да се отблагодарят на подпомагалите ги - а си заиграли изцяло своя, нова, безблагодарствена. Много тъпа игра, да. Затриваща, в дългосрочен план. Но комунизмът не е движение за мислещи хора, да не говорим за дълновидно мислещи; то е било и още е движение на утайката.

Има разлика между пострадали от комунизма в България - там невинни хора са страдали, и пострадали от комунизма извън България - там пострадалите все случайно са се случвали да бъдат много гъсти с комунистите, да не кажем скарани по вътрешно-партийни съображения...

От всичките пострадали от комунизма ИЗВЪН България, как пък веднъж не прочетохме за човек, живял си живота, без интимни (остави интимни, да отпуснем до първо име) отношения с комунистите ПОДДЪРЖАНИ СЛЕД напускането на България! Все се ръфали, ама все плътно слепени!

Това едно. Другото, като спомена Американския така-наречен Университет в България:

Знаем кой го основа, защо, и какви хора са преподавателските му кадри, и ако някога забравим - знаем кой им плаща заплатите.

Та значи: ти ако беше чорбаджия в България, с фирма: би ли имал доверие на завършил от АУБг да я / го назначиш? Да й / му имаш доверие като на специалист учил професия за в икономическото поприще, на за свръзки с разни географски места край, такова, девствени щати. Един вид, за какви точно избраници ще отива поснованата стипендия?

И пак се връщаме към кръговия ефект: дадена класа хора къде какво правят - все плътно един до друг! Разменят цветове и символика, ритат се едни други, утрепват се когато професията зове - ама така превключват позицийте, все едно стъкленца в калейдоскоп!