Що се отнася до сивите граждани... ето ги, описани:

Жители

Страшни квартири. В страшни квартири
страшно живеят страшни еснафи.
Плесен и чад по стените се ширят,
ужас сред зимата, тъмна агония.

Отрано глъчка. Мърморят, дебнат,
че дъжд, че скъпо, че иде криза,
Ще се разтъпчат, после ще седнат –
всичко е призрак, всичко е призрак.

После ще пипнат връзка, ревери
и ще попитат има ли вятър.
И ще закрачат гордо, отмерено,
сякаш че властвуват те над земята.

Ето пристъпват, добре закопчани,
гледат наляво, гледат надясно.
И както гледат – те виждат ясно
къщата… Сташек… конете врани.

Вестникът мачкат със пръсти мазни,
дъвчат го с някаква странна забава,
докато, пълни със книжна плява,
подпухнат техните мозъци празни.

И пак говорят, че Форд… Таити,
че бог… Русия, войната, Лувър.
В лесът на всички нови събития –
като безпомощни призраци плуват.

Те се прибират в свойте квартири
с глави надути, надвечер, късно,
крадци под всяка постеля дирят,
удряйки чело в гърнето мръсно.

Пак проверяват, в леглата свити,
джобове, разписки, кърпи, жилетки –
любими вещи, с труд придобити,
лично имущество, свещени сметки.

После се молят… “боже, спаси ни
от глад… от битки в света размирен”.
След миг заспиват плахи, невинни
страшните люде в страшни квартири.

Юлиан Тувим
(1894 - 1953)

След век без малко няма как страшните жители да не са малко различни, макар не по същество. По-страшно би ми се сторило, обаче, ако това въздействаше по-малко потресаващо на децата ни... но се надявам, че случаят не е такъв, или поне, че не сме стигнали чак дотам...

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…