дано не е зима и дано нямаш и работа като отидеш там. ама ти каза, че на екскурзия, така че надали ще имаш : )
заради виена навремето ми хрумна, че всички големи градове са някакси като че ли невидимо, труднодоловимо, ако специално не се сетиш за това, разделени на пластове.
мислих си тези неща един следващ път, когато едва ли не с ритане и скубане бях принудена да отида във виена отново за няколко дни и не само, че впечатленията и усещанията ми бяха различни, ами направо... абе все едно в някаква паралелна вселена беше "другата" виена.
значи - отиваш през края на ноември, когато сякаш и от небето и от земята и отвсякъде бръска лигавичка суграшица и светлото на деня свършва едва ли не след като си си изпила сутрешното кафе. не, че и през време на кафето е било светло, ама поне си се надявала, че ей сега, сега...
имаш работа плътно всеки ден в продължение на седмици от 8 сутринта до 9 вечерта, по възможност в луминисцентно осветено помещение, където се извървят маса напрегнати данкета през цялото време. влизаш там преди градът да се е умирил след цивилизовано-истеричното си събуждане - всички големи градове се будят истерично, съм забелязала; и излизаш след като всички труженици са заспали в своите лични заключени недоволства, в личните си домашни мрачини. театрите светят, но ти си окъснял, пък си и хиперуморен и... баси, сега...
по улиците светят прилично лампи в пестелив режим колкото да се познае как и през нощта небето хлипа потиснато по пръските в ореолите им..
никого няма по улиците в 9 вечерта. даже полицаи не се виждат. даже в парка не се виждат! даже... никого няма! даже!
даже виенското колело не работи бе, щот не му било сезон! ама че кокиче се извъдило

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите