Ще дам един пример, с който аз лично си обяснявам някои от постъпките на повечето обикновени хора, поставени в условия на психологически натиск. Става въпрос за един епизод от филма "Армагедон", в който героят на Брус Уилис съвсем хладнокръвно хваща пушката и започва да стреля съвсем не на шега по приятеля на дъщеря си! Защо избира да прави точно това, защо не използва по-цивилизовани начини да се разбере с този човек, как би реагирала дъщеря му, ако го уцели - тези въпроси остават без отговор. Същия този герой обаче, само след около час екранно време се жертва за цялото човечество, оставайки да натисне копчето на бомбата. Е, как би повлияло това върху душата на едно дете или юноша?! Дали то не би възприело подобен стил за решаване на проблемите си твърде буквално, независимо че едва ли автора е искал да внуши точно това. Да, но когато имаш претенциите да създаваш изкуство, само с компютърни ефекти послание към хората не се получава. Необходима е идея, червена нишка, подтекст. За да откриеш идеята обаче е нужно възпитание. Каква е основната идея в хилядите филми, произвеждани на конвейър и част от които засипват и нашия зрител? Щом имаш пари, всичко е позволено! Ами това е разковничето за увеличаващото се количество престъпления - щом имаш много пари, може да си платиш на когото трябва и затова не си длъжен да се подчиняваш на каквито и да е правила. Е, понякога законите на физиката поставят някого на мястото му, но ако сравним броя на пострадалите мутри и обикновени хора, последните определено са преобладаващи, особено при катастрофите по пътищата.
Не мисля, че националността има значение, защото навсякъде стават престъпления, дори и на места с големи претенции за цивилизованост. Въпросът е в търпимостта на обществото към подобни прояви.
Освен това, насаждането на страх в едно общество понякога е съвсем съзнателно извършвано действие от управляващите, отговорете си сами на въпроса защо!
Това е засега...

Не сме хора за един ден!