Ама станцията му не била заземена добре. Сещаш се, че му изтръпнали ташаците.
И аз имам подобно приключение. Ама не бях виновен аз. Изпълних си уставно задълженията - забих, както си му е реда, четири кола по един метър дълги. Вързах медните жици дебели като палец. Добре, няма проблеми. Слизам - няма проблеми - със скок, но при качването стана белята. Бахмааим обувки. Модел от Балканската война. Сериозно. Обясняваха ни идиотите, че имало огромни запаси и трябвало да се изчерпят и тогава щели да пуснат новия модел.

Подковани обувки. Две кила едната. Подкови и цинтове. Като коне тракахме.

Тааа, фрасна ме тока. Нещо станало, избил тока или еба ли му мамата какво. Развиках се на началството, разкряках се, спрях станцията, да им го начукам на връзките.

---------

А, сборове правехме, но по един месец. Лятото - в най-големите жеги и прахоляци, зимата - най-големите студове и снегове. Може и да са правили състезания. Не знам. Аз бях най-голямата скатавка на ротата. Кофтито беше, че екипажът бяхме само аз и шофьора. Той по цял ден спеше и пърдеше. Аз трябваше да съм денонощно дежурен и на чакам на по Р 104 каква нова честота да им настроя. Това ми беше работата. Ни приемах, ни предавах, което не значи, че не бях добър. 140 на приемане, 90 - предаване. И аз не успях да взема 1-ви клас.

Иии, и ти си сладкодумен, като мен. Ами, такива сме си радистите. Що ни се цупят разни кашици и артилеристи, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите