Чета си аз разсеяно заглавията на темите и изведнъж - я, интересно какво ли пише вътре! Стигнах и до "Сбогом Мария!" и не можах да се сдържа да напиша няколко реда.
Октомври, студено новобранско утро, първа физзарядка... Строени на спортната площадка, подходящо облечени (голи до кръста), след две минути имитация на загрявка се втурваме за първия си крос. В този момент зазвучава по радиоуредбата гореспоменатата песен, ние си тичаме, свършва песента и пак я пускат, после пак и пак. Така десетина пъти през всяка една от 45-те физзарядки до клетвата! Научихме я до най-малката интонация, до последната сричка, особено мястото, в което се пее, че "аз ще се върна след 700 дни!". Ами гадничка психоатака, но нали сега сме подложени на нещо подобно със звучащата отвсякъде чалга. Извода е, че старите кокали са гледали доста напред в бъдещето и са ни тренирали подобаващо, за да ни е леко сега!
Айде със здраве!

П.С. Забравих да кажа, че първата ми работа като стар войник беше да докопам и натроша грамофонната плоча с песента на няколко парчета, които после с голям кеф изгорих в печката!

Не сме хора за един ден!