И досега си мисля, че тези две години и още малко са си били излишно бреме и пропиляно време, но пък от друга страна си мисля, че Селянинът има основание да е доволен. Спомням си, че колкото и да беше гадно и глупаво да си войник, после в цивилния живот / казармена терминология/ на неслужилите им личеше в повечето случаи отдалече.
Ще добавя само, че не ми тежаха условията - в смисъл глада, недоспиването, мръсотията и въшкарниците / тях ги приемаш като неизбежни и се научаваш да не ги забелязваш щом не можеш да ги промениш/, просто така и не можах до края на службата да приема формената простотия, арогантността основана на иерархията, безсмислието на случващото се, ежедневното стъпкване на елементарните прояви на свободна воля и достоинство и усещането за безнадеждността на каквато и да е промяна.
Спомня си един случай, когато ни бяха изпратили млад лейтенат - току що завършил училището - началник или нещо подобно на тила. И това момче се зае да реформира отвътре системата като включи в менюто на бойната ни част / ядяща задължително два дни в седмицата консерви / разни деликатеси от рода на руската салата. Нечуван лукс за окаяната дупка - нашето поделение, където се стреляше по 12 часа на ден - останалото се лъскаха оръжията и се щурмуваше баирът над Айтос, а готвачът - по подразбиране най-слабия стрелец се къпеше в казана преди да сготви там десерта - грис без мляко:))) Ужас дори след повече от 30 години:))))))) та - готвачът, ако изобщо може да се нарече с това достойно име нещастното говедо с изящната фамилия Копринков направи руската салата с непостижимо количество кромид и чесън с аргумента / после след като яде бой по списък/ : "То ква салата ши я тва без кромид и чесън, бе майна?:)))"
Лейтенантър гледаше като натровен и още на следващия ден духом се вля злостно в мътилката на кадровите военни . . .
Ех, все пак имаше и хубаво: бях на 20 години, тежах само 64 кг, бягах три пъти на ден по 3 км, бях жаден и влюбен, както и готов да го докажа дори безкористно и най вече... знаех, че след цялата гадост, т.е. след уволнението ме чака нещо различно и хубаво:)))))))
....вярвах, че има бъдеще и то е хубаво:))))