|
(Инспирирано от темата на )
Преди няколко дена влезе последният набор за някой и друг месец в казармата на принципа "Няма не искам!". Когото хванали - хванали. Приключва цяла една институция, философия, епоха. Ключова особеност на недоразвитото социалистическо общество преминава, да се надяваме, в историята.
Какво беше казармата за моето поколение? С малки изключения я смятахме за най-гадното събитие в живота на един нормален човек от мъжки пол и то в най-хубавите ни години - 18-20.
Служеше се минимум, ама минимум 2 години и ако не си приет студент, то може да откараш т.нар. задръжка до почти 3 месеца.
Аз не съм бил в разни прословути поделения като тези от т.нар. "Триъгълника на смъртта" - Грудово-Елхово-Звездец. То ти стига да чуеш името Грудово ... А пък казват, че в Звездец имало полигони и над тях ... звезди. Но мойто поделение също не беше курорт. Да ви кажа, че поне 20 месеца коланът трябваше да ми е стегнат, капата - на един пръст над веждите, якичката - снежно бяла и обувките лъснати до блясък. Уставна служба отсекъде. И отпуска много трудно даваха, градска или домашна. Там преживях практически всички "сладости" на казармата - набиване на крак, търчане, усърдно почистване на недостатъчно мръсни помещения, в които може да се побере Боинг 747, пренасяне на тежки и неудобни предмети на големи разстояния, правене на изкопи в камениста почва, гавра от страна на старите кокали, бичене на наряди, недоспиване, гладуване, мръзнене, сваряване и пр. Отделно се зубреха "ценни" неща обединени под името "Политическа подготовка", казано накратко Политика ("служба не тика").
Да си припомним чувствата от това време. Лятото преди казармата. Отминали са абитуриентските балове и данданията по кандидастването. Добре, че съм приет и се очертава да служа 2 години евентуално плюс има-няма няколко дена. На последната наборна комисия ми е ударен печатът "Годен за ВС". Август месец е, връщам се от моренцето и душата ми вече се е свила.
След миг идва есента и айде вътре. При мен "влизането" мина сравнително стегнато и организирано. Трябваше да се явя лично и остриган 0 номер, на собствен ход в поделението. Докато други мои приятели са ги разкарвали 2-3 дена с рейсове, влакове и камиони по цяла България докато ги настанят. Колкото до остригването, по тия времена беше модерно да имаш коса, много коса. И изведнъж - остриган, кат' праз лук в главата, не можеш да се гледаш в огледалото. Не като сега много младежи си се стрижат ей така, без да им мигне окото.
Пристигам аз в поделението и изпадам във възторг. То една гъста борова гора, едни спретнати и чисти алейки, широколистни дървета в есенна окраска, бе напрао санаториум! Сетете се, те алейките били чисти, понеже редници ги метат непрекъснато и по между другите си задължения в свободното време. Метеш, метеш, а след 15 мин. листата пак нападали и айде от начало.
Зимата пък се изрива снегът, а там падаше доста сняг. Номерът бе да се случиш в батарея, дето отговаря за по-страничните алеи. Е, аз се паднах в тази, която метеше главната алея от входа на поделението, по нея командирът минава всяка сутрин до работното си място в щаба.
После се "завъртя шайбата" много бързо. Безброй неща трябва да се свършат през деня. Вкл. нещо, което не очаквах - шев и кройка! Дозашиване на дефектни дрехи, етикетчета по тях с номера на боеца, липсващи копчета, зашиване на капаците на джобовете да не стърчат и пр. Това пак в оскъдното свободно време. Шиене, шиене, шиене ... А самите войнишки дрехи, галено наричани въшкарници, така старателно са проектирани от съответните модни дизайнери, че да изглежда редникът максимално комично и смотано.
Първото по-голямо изпитание се оказва физическата подготовка. Малко от нас новобранците, успяват да покрият "нормативите". При сутрешната "физ-зарядка" (русизъм, ще се опитам да пояснявам някои от тези характерни за казармата термини, а други ще давам без коментар, за да им усетите чара.) има известен брой припаднали още на втория километър припкане. Така де, републиканските шампиони по лека атлетика и спортна гимнастика са ги взели в легендарната спортна школа "Чавдар" в София.
"Коремното възлизане" или просто "Коремното". За незнаещите, трябва да се набереш на лоста, да вдигнеш краката и да се превъртиш горе. И така поне три пъти за начало. Лостът се пада на около метър над протегнатите ръце на най-високия редник, т.е. здраво трябва да подскочиш, за да се хванеш за него. Почти никой не се справя и унило питаме старите, които ни обучават какво ще правим като дойде изпитът. Те ни викат безгрижно "Ша са научите, нема страшно! Но засега важното е поне да висите убедително на лоста, а не кат' прани гащи."
А "200 мЕтровата полоса" (пътека - пак русизъм. Обърнете внимание и на ударението)!? Това е едно сладко упражнение, при което трябва да се пробягат 200м. с разнообразни препятствия "за време". Препятствията са високи стени, огради с бодлива тел, тесни тунели, в които се завираш кат' лалугер, пълзене и пр. Нищо трудно, ако го правиш еднократно и облечен само с шортички, тениска и гуменки. Обаче не - трябва да си в пълно бойно снаряжение! Какво включва то, като за "програмата-максимум"? Прилагам списък по памет:
1. Автомат Калашников + нож на колана.
2. Сумка с 4 пълнителя, ама не празни, а с учебни патрони (по-тежки са от бойните).
3. Противогаз.
4. Манерка пълна с вода.
5. Шанцов инструмент (кирчица или лопатка, за окопаване).
6. Наметало и чорапи за химическа защита скатани на гърба.
7. Мешка на гърба пълна с разни полезни за редника предмети - скатано платнище, канчета, прибори за хранене и пр. не си спомням вече.
8. На главата какво си мислите - войнишко кепе!? Неее, каска!
И става забавно. Понякога това упражнение се прилага и за наказание от тип "изчанчване на провинил се редник". За да се различи наказанието от нормалното преминаване на полосата, в мешката се добавят и учебни гранати, колкото могат да се съберат.
Имаше и "извращения". Много специален и труден за обяснение термин. Всичко, което не попада в буквата на устава може да се изтълкува като извращение. Най-често старите карат новобранците да правят унизителни и забавни (за старите) неща, с цел по-приятно изкарване (за старите) на службата. Напр. точно преди въпросното преминаване на 200-мЕтровата полоса карат новобранеца да изприпка до лавката и да си купи 5 кифли с мармалад "за подсилване". Да изяде една и да ги разпредели останалите по джобовете си и след това да мине полосата, пак с пълно бойно снаряжение.
Следва пране на дрехите в свободното време, най-често през нощта за сметка на съня.
Като стана дума за извращенията на старите, то самата наборна система беше умно измислена - въртяха се един набор софиянци, на следващата година - не-софиянци и.т.н. Веселко. Спомням си, че бяхме първи или втори набор след като е въведен нов устав, в който извращенията се третираха строго. Обясняваха ни, че в стария устав имало концепции едва ли не от деветстотин и Балканската.
През цялата служба те гази един непрекъснат глад и недоспиване. На свижданията близките носеха индустриални количества храна и си отяждахме като за световно. Имаше и ексцесии - два пъти хвърча линейката заради преяли редници в такива моменти.
Е, не беше всичко чак толкова трагично. Аз бях радист и ми беше приятно да уча и човъркам радиостанциите (Хардуерът!). Имах възможност да слушам хубава музика от всевъзможни "упадъчни" страни по време на бойните учения и дежурства. Вече съм писал и за първообраза на днешните чатове - освен конкретните задачи, бойците-радисти си запълват времето с безкрайни и безсмислени диалози на телеграфия и бърборене на телефония.
Казват, че в казармата само проспаното и проиграното на карти време не е загубено. Аз колко карти съм цакал вече като по-стар боец, не е истина. Играе се така. Крадне се от канцеларията един кадастрон формат А3 и се постила на масата или направо на земята и се пише резултата на него докато се играе. Като се запълни гъсто от едната страна, обръща се от другата и се продължава.
Споменах по-горе, че имаше и същества, за които казармата не беше гадно нещо. Те си правеха сметката да останат на свръх-срочна служба като сержанти. Заплата над-средната и теоретично могат да се пенсионират на 38 години или дори на 37 (ако са тръгнали на 6 г. в първи клас). А пък, ако са завършили средно сержантско у-ще, което се брои и за редовна казарма, то може и на 35 да се пенионират. При това пенсията им е по-висока от заплатата на цивилен инженер с 10 год. стаж! Пей сърце. Кой знае защо, на повечето от нас не ни минаваха подобни планове за военна кариера. В крайна сметка шапкарите (всякакви военни на свърх-срочна служба) мноо се вживяваха и си обичаха работата и я смятаха за най-важната на света. И сякаш бяха от друга планета! Като се срещнем с бивши събойци чат-пат и си казваме как ли се чувстват шапкарите сега, когато цялата им система се срина и премина в небитието. Неведнъж сме си говорили тогава дали някога задължителната казарма ще бъде премахната. Повечето унило смятаха, че дори, когато Слънцето си изчерпи термо-ядренното гориво и изстине, превръщайки се в червено джудже и после в красива мъглявина след милиарди години и пак ще има казарма! Така безнадеждно ни изглеждаха нещата тогава. Само един редник изказа предположението, че има вероятност нашите синове да не ходят зорлем в казармата, в краен случай - нашите внуци, но не повече. Прозорлив беше.
Чувството за време. В казармата това чувство е много особено. На третия ден ти се струва, че си вътре от три седмици, а след клетвата - че е минала половин година. Но това, което е пред тебе до Уволнението (с главно У, съкратено Уво хх, където хх са последните две цифри на знаменателната година) сякаш е в някакво безкрайно далечно бъдеще, че дори не си даваш труд да броиш оставащите дни. Но в крайна сметка то, Уво, идва! Пропускам вълненията около факта, че заповедта от министъра пристигна в сряда, а ни изволниха чак в петък вечерта. Как си мислите, че протича процесът на уволняване в уставно поделение като моето!? Просто събличаш въшкарниците, връщаш ги на страшината и обличаш цивилните дрехи!? И после с бърз бегом към портала!? Не! От сряда до петък се скъсваш от търчане и нерви по т.нар. сдаване на зачисленото имущество. Изведнъж ти просветва, че страшно много неща са ти зачислени за повечето, от които нямаш и спомен вече. Ако липсва нещо дребно, то най-много да го платиш в троен размер, но ако е по-едро или са повече липсващи неща, то теоретично може да останеш "до второ нареждане, докато се оправиш". Все пак всички се облягаме на принципа "В казармата нищо не се губи, само сменя своя собственик!" и сдаваме на 100%.
След бегло сбогуване с шапкарите, които не са ти били супер-неприятни, следват неповторимите емоции по излизането от портала на поделението и световния рекорд по бягане на 3 км до автогарата.
Редактирано от pyrx на 11.04.07 11:18.
|
Падни-стани, бегом до хоризонта! За последно.
