В материален план - и малко, и много. Малко, защото сравнено с други е наистина почти нищо; много, защото ми стига - т.е. достатъчно ми е за да бъда себе си. Е, още малко ресурси също не биха навредили, но самата мисъл за това ме уморява.
Виж с мечтите работата е по-зле, направо безутешна. не знам в кой момент, но се улових, че май нямам никакви мечти. Всъщност хванах се, че не ми е ясно диори точното значение на думата "МЕЧТА". Околните я използват толкова често за да означат с нея свое намерение, блян, илюзии, фантасмагории, щения, очаквания и какво ли още не.Зададох си въпрос за себе си и ... не намерих отговор. Моите .... не знам как да ги определя / хайде опити за мечтаене / все са за неща, които няма как да станат и по принцип почти не ме засягат. А иначе нещата , за които съм поискал да станат различни, в смисъл както аз ги искам - или са станали с доста работа, мерак , сърце , хъс и густо:)) или съм си стигнал до границата, след която те не зависят никак от мен.
Много хора казват, че човек бил голям колкото мечтите си. Вярно, малко странно и неочаквано е, когато осъзнаеш какво джудже си, но и с това се свиква.Всъщност осъзнаването на собствената обикновеност е толкова естествен и ненуждаещ се от емоции процес...
Спорен ден!
Готвача