С известно въображение и това може да мине за любовна игра:)

В магазина за храна за животни по едно време се появи един голям ара. Ама голям красавец, пъстър един такъв, въртящ се там на пръчката си, бяха го оставили навън, не го слагаха в клетка. Особено децата много му се радваха, той си беше атракцията на магазина, все отиваха и се опитваха да го накарат да им говори, той само ги гледаше любопитно наклонил глава, навеждаше се да ги види и толкова, не бях му чувала гласа изобщо. До един ден, в който заварих някакъв мъж, който се опитваше да дръпне за перата на опашката му. Папагълт му обърна гръб и възмутено го поглеждаше през рамо, когато го дръпваше. Докато накрая не издържа и посегна да го клъвна, а после се разкрещя обидено. Собственикът на магазина няколко пъти го помоли да не прави това /явно му беше някакъв познат/. А мъжът отговори "ама много ми харесва бе!"

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!