тези дни се возих изневиделица в трамвай. ама почти нарочно де, щото си бях купила нова книга и ми се четеше по-бързо : )
обаче така и не четох, щото се заслушах какво си говорят двама възрастни мъже зад мене.
такива с внучета по на 10-15 години.
и, разбираш ли, такива хора, които се смеят на абсолютно тъпи, много стари и кратки мръсни смешки и повтарят поантата, която непременно съдържа "еба", или "путка", или "хуй" през хлипове от смях по десет пъти, за да се донасладят и изобщо блях.
точно от тоя вид, дето киризят упоено бигбрадърове и пък разните донасерни там после... нали има шоута за шоутата, па едни се смеят, па други коментират, па есемеси фърчат... абе ясно ти е.
обаче... се заслушах когато единият дядо (по жизнено поприще, така и не ги видях) разказваше на другия как дъщеря му плескала доста яко внучето и как уж на шега го правела, ама... на шега, на шега, ама него го боляло. та дедо му й направил забележка. ама със свито гърло го разказваше и ме впечатли това, че този иначе съвсем груб модел възрастен мъж има такива крехки неща отвътре, свързани с внучето му. че изобщо забелязва... че го разказва в трамвай, на друг същия такъв външно трол.
та тогава се заслушах и сега, каква е връзката с ягодите, след като приключихме с аудиторията на реалитата в негово лице
от дума на дума - на кого децата помагали, па как не помагали, па как това-онова, единият заразказва как има няколко декара с ягоди. и как всяка година съобщава на близките си, съседи там, още не знам какви, че плаща доста добре, ако му оберат ягодите. значи ако кило ягоди на пазара струва 2 лв., той, като му наберат кило от неговите ягоди, им плаща по левче. или им иска левче, ако решат да си вземат набраните от тях самите ягоди.
и после продава на пазара набраното и има някаква там бледа печалба, ама му е кеф.
и ме впечатли, че другият не попита защо прави така неговият приятел. просто докато оня му разказваше вече беше наясно.
че всъщност идеята е ягодите да не станат зян : )
нещо като... внучета : ) гледал ги, копал ги, радвал им се, станали зрели и сладки... как да не се погрижи да идат при хората : ) и се радва колко хитро го е намислил.
много ми станаха едни такива... близки ли, нещо такова... тези двама дядовци, с техните внучета, ягоди, глупави вицове, фенство към тивибози и изобщо.
абе нали ти казвам - изобщо не съм много социален тип аз.
тоест - лесно се стряскам и лесно пък се очаровам, от друга страна : )
та във връзка с темата пак, в която пишем - някакси ме е яд, че институциите и хората, които се предполага, че трябва да се грижат за всичките хора, са толкова грубо тъпи. щото за бъдещето на дедовите внучета не стига само дядовата нежна душа в издялана с тесла опаковка, ами... трябват и други неща. за които точно други неща тези дядовци цял живот са плащали данъци...
този блог ми го беше показвала, но просто... разбираш ли... не ми е интересно много : )
|