|
|
| Тема |
 Писна ми |
|
| Автор |
ДPaka (невидима) |
|
| Публикувано | 28.02.07 15:22 |
|
|
|
Ситуацията е следната - ефектна дама с успешен частен бизнес- направила си магазин за оптика и сама си продава в него.Влизаш,а тя те измерва от глава до пети, за да прецени до колко си платежоспособен, т.е. колко внимание ти дължи. Насочваш се към витрините с промоционални очила и това допълнително те срива в очите и - надига се бавно, с изписана по лицето досада. До като ти се опитваш да разгледаш, за да можеш да избереш - тя непрекъснато се мота в ръцете ти и не млъква.Речта и е назидателна и изпълнена с презрение към вкуса и избора ти.На зададените конкретни въпроси, отговаря без какъвто и да е професионализъм, т.е. като човек ,който е чувал за особенностите на оптиката и продаваните в нея продукти от телевизията или най-много да е чел в някое модно списание.Изнервяш се и си излизаш, без желаната стока.Ти губиш, но и тя губи.
Защо българинът не може да разбере вече толкова години, че има етикет на поведение с клиента и ,че не можеш да имаш лично отношение към него,само щото не си на кеф в момента и да пренасяш чувствата и мислите си в/у служебните отношения.Примери като този - дал Господ.
За таксиметровите шофьори- просто не искам да говоря.
Имаме европейски претенции,а европейско обслужване... КОГА?!
И нима е толкова трудно да се проумее,че колкото и пари да имаш,на каквото и самочувствие да стъпваш в дадената ситуация ти си продавач,а човекът отсреща - клиент.За да увеличи печалбата ти,макар и малко, ти трябва да бъдеш любезен, деликатен и максимално информиран, отслужвайки със знанията си само, ако клиентът се обърне към теб за помощ.
я се усмихни
| |
| |
| 
|
|
