|
|
| Тема |
 Спомен от един летен ден |
|
| Автор |
m_chris (една) |
|
| Публикувано | 18.11.06 21:44 |
|
|
|
Ето, вече минаха три месеца от този късен следобед, когато в спряхме колата някъде загубени сред хълмовете на Старосел. Подухваше горещ летен ветрец. Миришеше на прегоряла нагрята от слънцето трева и билки. Имахме чуството, че времето е спряло тук.
Макар и поуморени от впечатлиния от изминалия ден и жегата, пейзажа ни разбуди и освежи. Бях си набелязала, преди това, това място, да го посетя, но не си направих труда да отида по-далече в проучването, та да знам, какво точно ще видим. Слязохме от колата и тръгнахме нагоре по . Зад дръвчета и храсталаци се откри , обграден с околовръстна стена. Бях смаяна. Впечатли ме приликата с гробните могили, които видях миналата пролет в Италия – .
Обиколихме , но за влизане вътре в гробницата, беше късно. Беше жалко, но това ми дава повод отново да дойда тук. Това място имаше нещо специално. Продължавам мислено отново и отново да се връщам .
Идвахме направо от – от Чудните мостове – , и .
А сутринта бяхме в , където вдъхновен послушник-монах по повод да ни припомни, че е забранено да снимаме, се заприказва с нас на и ни разказа най-поетично историята на чудотворната икона в .
“Няма лесен път до мястото, до което си струва да стигнеш.” Редактирано от m_chris на 18.11.06 22:00.
| |
| |
| 
|
|
