|
Аха,
Моля те да ми простиш, че станах причина да се опорочи радостната (аз така я възприемам) ти тема. Стискам ти палци и ще си позволя да изнахалствам за последно.
Уф,
Твоята „широка скроеност” и неналагане на рамки ги видях още в темата за билетчетата. Ето малко твои думи:
„Уф, има нещо гнило в тази тема. ....”
„Та и твоят въпрос е като от манекенка зададен. ....”
„Ако не си последен чиновник в някоя заспала станция на МС... ....”
„Защото... без да съм специалист... се управлява по социалистически...”
„Нещо се разписах... Много подвеждаща тема, някакъв опит и аз не знам какво е, тъпо, много...”
Странно, почти всички останали имаха доводи за и против оставянето на използваните билетчета в градския транспорт. На теб просто ти беше „тъпо”, „гнило”, „подвеждащо” и за капак „... без да съм спациалист...ама ..."
Не ти отговорих тогава, защото нападката беше само към мен и напълно неаргументирана.
Сега случаят е друг. Ти определяш какво може и какво не може във форума. Да аз налагам рамки. Рамки на отговорността.
Ето какъв беше въпросът, на който Джоанна даде вече цитирания отговор:
„От доста време животът ми няма смисъл. Чуствам се уморен и отпаднал. Нищо не ми се прави. Не искам да се събуждам сутрин. Постоянно съм притеснен за нещо - здравословен проблем, проблем в работата или нещо друго. Чуствам се напрегнат. Сега съм в отпуск и вместо да си почина пак съм подтиснат. Не мога да спя добре. Трябва да направя нещо. Често ходя при личния си лекар но той не ми помага. Какъв е изхода? Може би трябва да се консултирам с психотерапевт. Познавате ли някой такъв от Бургас?”
На така зададен въпрос, ако не си компетентен мълчиш. Ако все пак искаш да кажеш нещо, за да помогнеш на човека, започваш с „Аз нямам опит в тази сфера, но защо не опиташ ....”, „Според мен би могъл да опиташ ...”, „Мислил ли си да пробваш ...” и т.н. , след което имаш право да изкажеш съждения по въпрос, по който не си компетентен. Човекът не те пита каква ракия да си купи или какви цветя да подари на гаджето си, за да си пишеш каквото ти скимне. Депресията е коварна и за съжаление смъртоносна болест, ако не се лекува, защото е един от основните причинители на самоубийствата. Нямаш право тук да се лигавиш с „Иди се разходи и ще ти мине”.
При депресията думите са скалпел, който може и да пререже някоя артерия, ако с него си играе безотговорен хлапак.
Ако това е налагане на рамки, ще ги налагам, колкото и когато счета за необходимо.
От теб мога да очаквам само извинение или мълчание, ако не можеш да се надскочиш. Бях пределно ясен и аргументиран и няма да дискутирам повече по този въпрос.
|