Тъкмо се канех да пиша... Благодаря ти, Кмете, че се сети за мен.
Повече от година вразката ми с клуба беше почти невъзможна, но си купих лаптоп и се надявам да ви подсещам, че съм още жива. Сега седя на балкона на 10-я етаж, гледам светлините на даунтаун Чикаго и си мисля за вас. А защо на балкона, амиии... само от тук хващам интернет. Още не съм сигурна дали ще остана тук и затова не съм си пуснала интернет. Засега ще използвам безплатния уаерлес, поне докато времето ми го позволява.
И да обобщя, жива съм, здрава съм / да чукна на дърво. И... не съм крава... бях станала по някое време, ама поотслабнах. Мога да пусна малко снимки, ама трябва да ми кажете как.