Мозък започва да се промива или налива, забърква, отбърква, изкусурява, доизкусурява, извива, изправя ... от момента на раждането.
Бесен тийнейджър предполага на години от 13 до 19. Толкова години някой или някои са работили над мозъка ти, да го оформят в една или друга насока. Ти също си замесена в процеса ... малко или повече.

Много трудно би било ако не и невъзможно, да станеш на 20 и да останеш бистра като сълза, но малко или повече бясна. Бесовете идват от някъде.

Забелязал съм по коментарите на мои изказвания, че в никакъв случай не си анти комунистически настроена. Не си и про, но винаги, като да искаш да им припишеш някакви смекчаващи вината обстоятелства. Че не било възможно да са чак толкова черни колкото моите изказвания по техен адрес предполагат.

Мисля това е в резултат от наивност / неосведоменост или дори от гузна съвест ако някой твои близък или близки са били в комунистическият кюп.

Наивност или неосведоменост по този въпрост са възможни САМО ако никога ти или семейството ти (в близък или далечен план) не сте били засягани от комунистическата мръсотия, простотия, гадост, отврат, жестокост, подлост, завист и т.н. в същият дух. А за да останете незасегнати, непременно, в социално отношение сте били по-близко до тях, отколкото до засегнатите. Това ще рече твоите баба, дядо и още по-назад, по бащина или майчина линия, са били бедни хора, бих казал и прости, никога и с нищо не застрашаващи комунистическото съществуване. Било им е все едно дали ще са едните или другите.

Всеки комунизъм, в която и държава и да се намира, е като проказа за общестовото. Самата му основа е гнила и не може да доведе до нищо хубаво. Каква му е основата? Основата му са най-низките слоеве на общестовото. Най-некадърните, най-простите, най-бедните, най-тъпите, чиято единствена цел е да убият богатите, да присвоят тяхното имущество и пари и да заемат тяхното място. Комунистите, давайки си ясна сметка за своите умствени възможности, са знаели много добре, че това за тях е единственият начина за постигане на благополучие.

Комунистическата проказа така поквари обществото ни, че от него вече нищо не става. Те вербуваха, лъжеха, мамеха, настройваха хората един срещу друг, принуждаваха ги да доносничат, да се следят и да докладват. Хората престанаха да бъдат сигурни дори в най-близките си. През лятото затваряха прозорците си като имаха гости за да не бъдат подлушвани разговорите им. Напълниха София със селяни, за да се омешат и да не бъдат толкова забележими. Подмамиха иначе свестни хора, трудолюбиви и честни, да станат членове на БКП, по същата причина - вината им, както и на партията да се разводни до толкова, че никога никой да не може да каже "смърт на всички комунисти", защото в този кюп, повечето хора ще се окаже че са най-обикновени българи, чиято единствена вина би била тяхното членство в партията, както и тяхната наивност и простотия. Това обаче не са качества заслужаващи смъртно наказание. Това са качества присъщи на повечето хора населяващи земното кълбо.

Най-отвратителният период от нашата история е бил непосредствено след '44г когато са били избивани хора заради това, че са заможни, за да бъдат ограбени. Тяхните съпруги и деца са били оставяни живи, за да страдат и бъдат измъчвани. Комунистическата селяндурщина ги е изселвала по села и паланки, за да ги принудят да живеят по най-долен и отвратителен начин. Ей така, от злоба.

Тази отвратителна прослойка от "хора" има своите наследници. Държавна сигурност не беше никаква държавна сигурност. Съществуваше с единствената цел да осигури съществуването на тази най-гадна паплач от престъпници, с извратени мозъци, толкова гадни, че едва ли има измислени думи да опишат тази гадост и низост.

Това което виждам обаче, е настъпващият край на тази гнусотия. Младите поколения растат свежи в демократична обкръжаваща среда и колкото и да бъдат обърквани нарочно от останките на старата "държавна сигурност", създаваща безредие и беззаконие, прогресът им не може да бъде спрян.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"