Не знам точно какъв. Може би изход, при който едва ли днес щяхме да си говорим.
Не знам дали по някакъв начин изобщо съм бил полезен на българската държава, но много по-страшно с годините беше откритието, че такава държава практически няма. Пример за това е и последното действие на министъра на вътрешните работи Румен Петков. Разбрах, че експертите от оперативните управления на МВР са го предупреждавали преди да оповести моето име да се консултира, както с Националната разузнавателна служба, така и с други специализирани служби. Той не ги е послушал, просто задраскал препоръката. И може би за добро, защото иначе нямаше да изслушате този разказ.
Но аз разказвам всичко това, защото вече името и честта ми струват много повече, отколкото представата ми за опазване на класифицираната информация. Още повече, папката с разработки по югославска и по китайска линия е предоставена от МВР чрез посредника Ангелина Петрова, не на чужда разузнавателна централа, а на конкурентна телевизия - бТВ.
За мен това означава, че МВР е достигнало най-ниската си морална точка на деградация и превръща държавните тайни на България в разменна монета при конкуренцията между две телевизии.
Съжалявам, ако при тази неизбежна форма на самозащита дам повод за влошаване на междудържавни отношения или накърня интереси на Националната разузнавателна служба.
Искам обаче да кажа нещо много специално - искам специално да благодаря на ген. Кирчо Киров. С този достоен и отговорен човек обсъдихме ситуацията още след писмото на Ангелина Петрова до Румен Петков. Изрично помолих ген. Киров да не се намесва, за да не постави нито себе си, нито мен в каквото и да било форма на зависимост от хората, които в момента управляват МВР.
Аз не вярвам на морала на тези хора, аз имам много сериозни опасения от тях. Аз съм български журналист, отвоювал правото си да бъде независим в много трудна битка. Платих цената за своята свобода с това, че изтърпях върху себе си тонове помия. Платих я и през 2004 година, когато материали от същата папка от архива на МВР бяха изнесени отвътре в драстично противоречие с Закона за класифицираната информация. Папката имаше печат с гриф “Строго секретно”, това беше най-високата степен на секретност.
Виждал съм я и съм чел тази папка. Няма да разкривам подробности точно как и къде. Все пак, не забравяйте, това ми е било някога работа. Тогава не проговорих, не само защото не желаех да разпространявам информация, която може да навреди на страната ми, но и защото не исках българското общество да води дебат за миналото си под натиска на мафията.
Днес, обаче, този дебат е болезнено необходим. Той трябва да започне от решение за пълно и цялостно разсекретяване на всички архивни единици на всички видове специални служби на България от преди 10 ноември 1989 г.
Уродливият шантаж, за който ви разказвам днес, може да ви звучи стряскащо, но той всъщност беше формулата на принудата, която е накарала хиляди български граждани да се подчинят или да приемат ДС заради зловещия ултиматум, който навремето чух и аз, и който гласеше: “Който не е с нас, е против нас”.
Разказвам ви всичко това, защото искам да помоля за вашето доверие към мен като български журналист. Съзнавам, че в този момент заличавам, този път публично и може би драматично, нереализирания служител на българското разузнаване Георги Коритаров.
Искам да направя и едно признание: в други условия за мен би било огромна чест и най-съкровено признание, ако можех да бъда полезен на родината си именно в нейното разузнаване. За мен би било огромна чест и най-съкровено призвание, ако можех да работя с човек като ген. Киров. За съжаление той е единственият, за когото мога да кажа топли думи на благодарност, единственият, но той е и единственият, заради когото няма да си позволя да призова българските граждани да не сътрудничат на специалните служби, макар че нека всеки направи своите изводи.
Ако работите за служби, които са като сегашните и като предишните, някой ден всичко това може да се обърне срещу вас като тонове помия, както се случва през тези дни с мен.
Бих се радвал, ако можем с общи усилия да продължим и да превърнем България в демократична държава. Бих се радвал, ако можем заедно да отстояваме на опитите да ни бъде налаган произвол и бих се радвал, ако никога не падаме на колене.
И накрая, но не и на последно място, позволете ми да се извиня на вече бившата държава Югославия и на всички мои скъпи приятели от там. Аз съм работил срещу представители на югославските специални служби, мислейки си, че го правя заради България, оказа се, че не е така.
Бих искал да се извиня и на Китайската Народна Република, където също имам много приятели. Дано не съм навредил особено много на Китай.
Бих искал да се извиня и на Република Румъния.
Искам да благодаря на Нова телевизия за смелостта, доблестта и достойнството да застане до мен в един толкова труден момент.
Благодаря. Сега продължаваме, имаме време, могат да ни се обаждат и хора. Ще ги включа, защото разговорът е открит. Добро утро.

Бъдете добри!!!