Стигнах до къщата,но добре си описал старото москве.
Абе,така е,когато си обичаш нещото.
И аз, като отида при татето в старата махала, ми е едно милно да си влезна в нашата къща и да поровя в библиотеката.
Последният път попитах един съсед на горната улица къде е хубавата градина пред къщата му,а той ми вика,че се изнасят защото ще построят блок върху местото.А аз:"А божурите няма ли да ти липсват?!" Той само мълчаливо вдигна рамене.
Така е то.

Убий простака с мълчание!