По никое време.
К'ъв ти е "пръдливецът"? Моя първи "пръдливец" беше "Трабант". Първото ми собствено возило. Ама ново купено. Но мое си лично. Не на тоя и оня. Баба, дедо, мама, тате... Мое си!
Аааа, комби. Инак как. Оти като селянче требеше да си зимам селяшката продукция от село. Заклано прасенце. Кокошцици, бибета, винце, ракийка...
Па и да си карам джибрето на казаня. За ракийка. Да си возя царевичка за кокошчиците и пуйките. Фуражче за шопарчетата. Бяло винце да ида да си купя от Септември. И "Академик Неделчев", га ми свърши собствената пукница.
Да си нося гипс за замазките... И цимент по две торбета съм возил. Много убава кола. Беше. Продадох я на третата година. Жал ми беше.
Дето викаха навремето "Кола караш, мотоциклет поддържаш".
Греди по 5-6 метра съм влачил с тая количка.
Двутактово магаре със "шперплатова" облицовка но наистина яка като моето магаре Мето.

И сега (дано не се повтарям, ама май се повтарям...) - има една местност (курортче) в Бельовско - Ливада Бачия.
Между Бельово и Юндола. Е, малко встрани. Там има(ше) участък от 1 километър с дължина и наклон поне 60 градуса.
На връщанье се усещам, че ем натискам спирачката, ем давам газ".

Въпрос с понижена трудност за автомобилистите: Защо хем съм натискал спирачките и едновременно съм давал газ. Хайде да ви видя!