стига се обижда бре!
абсолютно вервам, че го е надбегал!
те ти една история за друго надбегване:

над село има един баир - "Чукара" - по който има път, водещ за равнината горе... и по тоя път отиват и се връщат работещите по полето...
и като деца, 4 - 5 хлапета, сме си направили колиба в един от храстите до пътя - от див орех - едно такова растение с дълги ластари - играем си на индианци...
и надвечер виждаме, че отгоре се задава каруца със сено, а на сеното насядали жените, които се връщат от работа... и ний - хлапешка ни работа - рещаваме да подплашим конете...
спотаяваме се в колибата и като наближава каруцата - подскачаме нагоре с дивашки викове...

и тук вече вцепенен - стоя и гледам с ококорени очи -
като се подплашиха ония ми ти коне, рипат нагоре, цвилят - и се носи каруцата с бясна скорост надолу, към другия завой, а зад него - урва... жени пищят, крака се вирят, кошници и тенджери хвърчат...
каруцаря успя да скочи от каруцата, спринтира надолу - и успя да хване конете отпред за юздите - и на десетина метра от урвата ги спря... герой!

а ние така се изплашихме, че - пълзешком надолу по баира, беж през селото - и чак отдолу, из блатото се изпокрихме... по тъмно ни дириха из туй блато с фенери и петромаксови лампи...
и чак на другия ден - биха ли ни, не ни ли биха - не си спомням...



обаче па това беше епична картина - носещата се към урвата каруца с жените отгоре - и каруцаря, който надбяга конете, че и ги спря...

прост селянин, ама много прост ви казвам !