Недей. Пиша светата истина. Милиони (е - преувеличение е, с милионите, десетки са в действителност) съм имал възможността да забегна. Да се заселя я в Германия, я в Канада.... я в ЮЕсЕй.... я в Испания. Говоря честно и искрено. Може и никой да не ми вярва но е истина. Мога и с документи да го докажа.
Не разбирам къде е "подигравката" ти. И защо изобщо се подиграваш?
Дегурлигата си ближеха сладоледа точно срещу оная врата с надпис "Immigration". И ритаха топка или с нещо друго се забавляваха.
Повтарям - имал съм хилядастотин възможности да емигрирам.
Но не го направих!

Оти съм наистина МАГаре! Сега си седя в България. Копам си лозето. Ходя си по Пирина и Рила. Оти ТУК!!! си ми е мястото.
Колкото и беден и мизеруващ да остана - в моята си Родина си ми е мястото

Не се шегувам или майтапя. Не дай пък Боже Господи - подигравам.
Обиколил съм почти цялата планета. Но тук си ми е мястото. В моя роден дом. В моя роден двор.

Спомни си Любен Каравелов:

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

На сърцето, което е
всякогаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

Кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.

П.П. Защо ми се подиграваш?
Останете си со здоровье!

Пролетта дойде!