Оптимистей, Сър!

Човек не може да критикува своето до като не е видял чуждото.

Ти виниш хора в България че търпят големите провали а се радват на малките пролуки между тях... А те от къде да видят по-уредено общество?

Селянинът хубаво пише, приятно е да го чета. Но... Моята читателска реакция като рипна от усета на баща му по време на операцията... Имаме приятел който работи в това поле, в САЩ. И имаме и други познати, пак в полето на операций и упойки. Бащата на Селянина, нещастният човек е бил мъчен с ниско-качествена упойка, или с икономия на упойката. Ебах им медицината! Но - човекът се радва че хирургът не е разкъсал окото; това са стандартите. Това са изискванията. И както бях писал коментар по твоята тема за полицейски началник писал книга: може ли качеството на кадрите да надвишава изискванията към тях?

Ние като дойдохме в Тексас - и като се заоплаквахме от непостоянния волтаж на тока, от лошата вода, от мехурите въздух в тръбите (леле какви вибраций се получават от тези мехури - не ти е работа да слушаш!), от вечните редовни грешки и в банки, и в застраховки, и в енергия доставчици, и в телефонни услуги... Знаеш ли що тексасци ни гледаха като че сме идиоти. Хората не видяли нищо по-уредено - и не знаят какво им липсва. Да ти гръмне електрониката на готварска печка или микровълнова или нещо си - че то това било нормално, да! Да се катериш по тавана да отпускаш въздуха чрез водогрей налягане клапа, на месец-два - и това било нормално. Да се редиш на опашка по учреждения за да не рискуваш грешно-доставени или загубени писма или сметки - и това си било нормално. И чак тези дни, значи почти 4 години от както сме тук, и тексасците около нас вече са споделили, изглежда, впечатления от хленчещи чуждощатци като нас, с тяхни роднини и приятели по другите щати - и са започнали да получават отзиви... И виждаме зараждане на недоволство. Хората чак сега се усетили изтъркаляни.

Парадоксалното е, че в България трябва да полагаш усилия за да си изолиран от света и да не знаеш какво е чуждото - за да сравниш срещу него своето. А тази изолация в българската провинция е повсеместна, да го кажа нежно. Скромен пример: Нова триетажна къща, всеки етаж по апартамент; пари стърчат от строежа, та дрънкат - и къщата има външен нужник, в който - за да не се изпързалват клякащи или изправящи се бременни жени, грижовно овесен маркуч, вързан на обръч през две дупки в стената. Нещо като гумена дръжка, да не е студена на ръцете зимно време; балканска съзидателна мисъл рипа та се не удържа!

В САЩ се иска усилие да знаеш какво става по света. Което води до комичните положения като американец да се перчи с граждански права - без да забелязва че няма право да пусне в предния си двор храст над 2.30 м висок без писмено разрешение от някаква комисия; той храст не може да пусне в двора си, но глас ще има за президентството! Чушки! Не смее да критикува комунизма върху цвета на пердетата, но ще смее да критикува правителство! Да. И за това станахме свидетели на доста американци, които за пръв път отидоха до Европа, да се изрепчат като туристи - и се прибраха много... очовечени и оскромнени. Видяли чуждото - и прозряли дупките в своето.

Та мисълта ми беше, малко отсъждаш жестоко. Хора които търпят операция без качествена упойка - далече са от критично гражданско отношение, нужно за подновяване на държава.