Е, някои не тръгнахме.
Въпреки, че разпродадоха машините от завода, където работеше жена ми. И въпреки, че не беше завършила със сребърен медал, все пак беше успяла да стане научен сътрудник и разработваше двигателите на Балканкар. Вярно, наложи й се известно време да продава пуловерчета на сергийка, но и до сега няма чувството, че е заемала мястото на някой друг.
Не тръгнахме въпреки, че на практика закриха Енергопроект, където работех и ми се наложи да наемам камиони и да спедирам чужди стоки, да правя мандра, да отглеждам шарани, да произвеждам макарони, да изнасям боя за печки за Македония и да отказвам съдружие на хора без уши. Но въпреки това, нямам чувството, че съм откраднал бизнеса на някой друг.
Сега отново работя по занаята си, но със собствени фирми.
Сега жена ми отново проектира двигатели, но в своя фирма.
Сега и двамата ще сме от първите, които ще посрещат. Връщащите се.
Когато нещата ГИ променИМ ...

Обаче се питам нещо.
Питам се, няма ли да ви е неудобно отново да се преместите на подреденкото ?!
Защото е много по-лесно да седнеш на подредена маса със сготвено от някой друг и само да плащаш сметката. Много по-трудно е да си приготвиш манджата сам, да си подредиш сам масата и ПАК да си плащаш всичко на нея.

Никой не ме е блъскал по главата да остана.
Но и тебе никой не те е подгонил на майната си.
И двамата сме направили своя избор.
Разликата е само в това, че на тебе некой друг ти е (бил) крив и ще чакаш някой друг да НИ оправи, за да се върнеш - а за всичко тук съм си виновен само аз.
Точно затова, мене никога няма да ме чуеш да хленча.

Не страдай за България.
Тя ще се оправи.
Въпреки оставилите я ... да се оправя.


- - - - -
Нищо лично.
Просто една друга гледна точна.
От тук.

<... жени се свалят, като им говориш в осмичен код ...>