Аз тръгнах, защото съм инженер-констуктор и затвориха консрукторското бюро, в което работих ; продадоха на безценица машините на завода, и вместо да създавам машини, което правя сега, тябваше да продавам на някой щанд турски или китайски стоки.
Не че имам нещо против продавачките, но завършила математическа гимназия със сребърен медал (не за комсомолско участие, а за участие в математически олимпиади), щях да взема работата на някой друг.

Аз тръгнах, защото се задушавах от комплексите, които получих от обществото, с което нямах много допирна точки. Което ме подтискаше, защото нямах същите виждания за живота. Един от примерите, който вече споменах, е че ми поставиха етикет, че не съм много добре с разума, защото преливах от щастие, че чакам трето дете.

Аз тръгнах, не че знех непременно какво ме чака, а защото предполагах, че в една културна страна, не може да бъде по-трудно да си намериш място под слънцето.
Големият ми син беше ми беше на 9 години, когато тръгнахме. Завърши и сега работи по професията. Другите две са по добрия път да си намерят и те своето място.

Има цяла листа, защо тръгнах.

Има и цяла листа, защо въпреки всичко, обичам България. И ще бъда между първите, които ще се върнат, когато нещата се променят.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ilt на 06.04.06 16:58.</EM></FONT></P>

Редактирано от ilt на 06.04.06 17:00.