ох, чета чета ... откакто си я пуснала темата,
писах даже по някое време, пък се отказах,
добре, че се научих да си пазя писаниците, че като изтрия нещо да мога да си го премисля пак, та няколко извадки от фермана дето бях изписала като беше къса темата:

Училището е място, на което преди всичко човек се социализира ... учи се да съществува в среда и условия, да пробива или да се чувства добре в нея... след като е възпитан(научен и насърчаван) да се чувства добре у/със себе си - този процес се развива, усъвършенства, стабилизира, шлифова

Мисленето и поставянето на приоритети, боравенето/стопанисването/домакнистването с мисловната дейност и информация се възпитава у дома, в семейството... наученото в малкия модел(семейство), се прилага/напасва/корегира в големия(общество - социална среда).

Както здравето не е работа на Лекаря, така и способността да се учим/мислим не е работа на Учителя. Платени длъжности са и двете и като дейности са поставени в рамки, модели - отговорности, права, задължения... и дотук.

А "идиотизацията" е глобално/планетарно явление ... тук по-добре са обществата при които учеността е не кусур, а добро качество; онези в които хората още стъпват по земята.

------
и неща, които тук сега прочитам и ми останаха в главата:
"предмети като реторика, дебати" ... ако говорим за способността да водим диалог, то в пуберската възраст е малко късно, за нейната проработка са по-подходящи движението и изкуството, под форма на спорт, на танц и прочие подобни изяви ... способността за водене на диалог се възпитава още в детската градина, там за първи път сме извън дома и контактуваме с чуждия свят адекватно ... имаме собствени мисли, които прокарваме

"първата истинска отговорност ... когато правят бебета"
Първата истинска отговорност е когато човекът проходи без памперс, когато си закопчава копчета и ципчета, връзва връзките на обувките, когато си измива зъбите редовно ... не ги мие, а ги измива ... стаята/леглото му е оправено --- не ги е оправял, а са оправени ... домашните не ги пише, а ги е написал ... и т.н.

... разбира се може и по-късно, но тогава е просто по-късно, с един или няколко оборота

Прощавай, но исках да го подчертая ... цената на еманципацията, цената на модела с двама работещи родители, цената на еднородителския модел ... май се отплесвам от темата, но това са моите открития в разликите между двете ми деца, с разлика 8,5 години, расли в различни общества, или в едно но по различно време.

Иска ми се и да те успокоя ... добрите модели ще дойдат и ще се наложат,
за тях е нужна само подкрепа - защо се затварят училища, защо учители са безработни, а класовете по 30бр, по малките класове са повече работни места и по-добри условия ... спокойно работещия учител е по-ценен от всякакви макети и компютри.
от една страна
от друга:
Образованието е система ... от модели ... в избора на модел на образование участват задължително и родителите ... всеки клас решава дали първолаците и второкласниците да учат с оценки примерно или без оценки - по селската гласуват и така решават - две години се ядосвам, че ги люлят като бебета тук и не мога да си сверя часовника. Кога и колко дълги да са ваканциите също всяко училище решава само - пак по селската с гласуване в началото на годината.
И!
Децата живеят на земята, на територията на държавата си, на цялата и територия ... с жизнеспособна инфраструктура, селата не са празни.
Гето-модела на големия град ... не знам дали гледате Франция ... но човекът има нужда от свое пространство ... всеки човек - голям или малък, градовете трудно(ако изобщо) могат да го предложат.

Та връзката между инфраструктурата и обр. система от модели ... политиците и политиката ... разпределящи парите
50% гласували
или 22% на местните избори

е, не ... пак се улях
оня ден съм писала за мойте дечурлига, сега пък пак под крушата цъфнах,
а щях за модели по системи да се лея ... нейсе
Чети само туктаме дето казват.






че почти всяко зло в ръцете на добър родител(и общество от такива) може да се обърне за добро също знам