Като попрочетох някои мнения на хора, които ми е интересно да чета, си дадох сметка, че не съм схванала точно молбата ти. Сега, казаните от мен неща са по-скоро за училището, не за това какво бих искала моето дете (абе по-скоро вече внуче, дай Боже!) да получи в образователните ни институции. Очеизвадно е, че цялата ни образователна система е дълбоко сбъркана и неадекватна. Липсата на гъвкавост, неправилно възприемана като безотговорни експерименти, провеждани на година по 2 поне, водят до още повече объркване и тревоги, които и без драстичната намеса на държавата в лицето на Министерството на образованието са си налични. Ту ще се въвежда тестова система на изпитване, ту няма, ту ще има задължителни матури, ту няма, ту ще има униформи, ту няма. А за учебниците, списването им, “разнообразието” им – думи нямам! Да вмъкна само, че аз също съм за униформи. Не като символ на равно_сиви_еднакви_и_безвкусни, а като отличителен_символ_на_определено_училище – красиви, ярки, елегантни. Сега, да се опитам на нахвърлям мечтанията си за това какво ми се иска да получи едно дете в училището, което съм избрала – след дълги проучвания и консултации. А те ще са такива, защото осъзнавам важността на образованието за един човек. :)

Нека почна от малките класове – бих искала детето да ходи с радост и нетърпение на училище. А за да стане така, то трябва да му е ИНТЕРЕСНО. Детската психика си има своите специфики, една от които е да възприема света и информацията по-лесно чрез игри и забава. Така по-дълго се задържа вниманието му и се развива фантазията. Бих искала детето да се насърчава да фантазира, да измисля, да предлага, да е поощрявано за всяка, особено за нестандарта идея. Искам да се "сработи" с останалите деца. Всички т.н. игри, разигравани в семинари за тийм-билдинг (с известни преработки) биха били подходящи за изграждане на умения за работа в екип – само ще добавя, че съм против задушаването на индивидуалността и провеждане докрай на лична идея. Не знам дали стана ясно, имам предвид, че ярките индивидуалисти също са ценни за екипите, да не кажа, че обичайно те са носители на краетивното. Подчиняването на общия интерес, решение, приоритет се възпитава, надгражда. С няколко думи казано – бих искала детето да научава неща, подходящи за въстрастта му, докато се забавлява ЗАЕДНО с други деца. Бройката на децата в един клас драстично да се намали. 12 до 15 е оптимален брой. Някъде тук е времето, когато децата могат да се научат да ползват библиотеки, да разберат що е то интернет като безкраен източник на информация и комуникация.

Игрите да включват и електронни такива. В информационния век, векът на високите технологии, превърнал светът в глобално село, няма по-адекватно отреагирване. Факт е, че днес децата м/у 12 и 20 години, дори у нас, са т.н. “интернет-чат-sms-поколение”. Интересното е, че това явление се породи без особената подкрепа на училището. Ако искам школото да се включи, то е по няколко причини. За съжаление, последните национални проучвания сочеха, че в България едва 5-6 % от домакинствата разполагат с персонален компютър. Тогава къде остават възможностите за децата да са в крак с времето си? В интернет-клубовете и в училищата, очевидно. В океана от информация е важно да знаеш как и откъде да се сдобиеш с нея. А в интернет-клубчетата, където децата без РС имат достъп до компютри, едва ли това е приоритет. Сега да кажа и защо ми се струва толкова важно това. Защото намирам, че един човек нито може, нито трябва да знае всичко. Достатъчно е да знае откъде може бързо да го научи, когато наистина му дотрябва. В училище се получават знания, да. Но се сещам, че учебника по биология на сина ми за седми клас мисля, беше поне от 350 страници и нафрашкан с безумна, никому ненужна информация. Случайно отворих на някакъв урок, случи се за клас риби. Ами стана ми зле!!! Латинските наименования на десетки риби, подробни описания за всяка от тях, някакви размазани малки снимки. КОМУ е нужно такова познание, за да премине в по-горен клас, питам?! Не, определено не искам училището да дава на детето ТАКИВА знания. Искам училището да ПОРОДИ интерес у детето самО да научи повече за рибите, ако това му е интересно! А вече има толкова места, от които то би могло, стига да има интерес и да знае откъде и как точно да получи тази интересуваща го информация.

За да обобщя, че пак стан чаршаф. Малко деца, качествени учители, интересно поднасяне на материала, драстична промяна на т.н. “задължителна учебна програма”, акцент върху обучението по информационни технологии – надграждащо според възрастта, акцент върху даването на познания, съпроводено с изискването за лично мнение, лична мисъл, лично виждане, въобще – аналитичност, а не “рецитация”. Повече практика, много богата материална база, повече сред природата, повече спорт, повече радост, повече мислене, по-индивидуален подход към децата и интересите им, повече полезни знания, повече ползване на библиотеки, на интернет. И да, предмет “дебати” е отлична идея. По-малко деца в един клас, по-малко скука, по-малко излишни знания, по-малко гръбначни изкривявания, бледи личица, безжизнени очички, язва на стомаха и високо кръвно у невръстни дечица.

Казано с други думи, искам да завърши образованието си като знаещ, жизнен, буден, ентусиазиран за нови познания, самостоятелно мислещ и със самочувствие, че може да се справи с предизвикателствата на живота, млад човек!

Нещо такова си мисля, макар и недобре систематизирано. Бягам пак, че шемусенезнаеше и тоя ден и чудото.


Косата ми дзилена, очите ми редки