някакво училище от напълно нов вид.
напишете ми как според вас изглежда то, според вашия днешен житейски опит
не си слагайте никакви бариери на мисленето, не отчитайте никакви факти, като например задължителни програми от министерството и прочие
помислете си само какво е това, което бихте искали детето ви да получи в училище


мисля си, че децата трябва да ходят от 5 годишни на училище.
да бъдат по 15-20 в клас, първата година да е нещо като детска градина, занималня, веселба, с подготовка за това, че човек вече става ученик.
може да има часове по музика, изобразителни занятия, часове по разговори върху определена тема, за да се научават децата постепенно и ненасилствено да се съсредоточават.
да бъдеш съсредоточен е важно умение, което, ако не се придобие в достатъчно ранна възраст, после коства много.
вместо даден предмет в по-нататъшното учение да бъде интересен, той е объркан, неразбираем, просто защото малкият човек не може да се съсредоточи.
така от играчка става плачка, а това е най-вредното. човек може завинаги да намрази нещо, просто защото "не е бил там", когато са се преподавали базови неща.
толкова рано - на 5 години? да, толкова. за да имат една година тези деца, в която да бъдат заедно и да свикнат заедно.
по-лесно се свиква в колектив по време на игра, отколкото в други условия.
през тази първа година трябва да имат един учител, наставник, или както там му е името.
могат да се научат да четат, да смятат просто, да разказват, да играят на разни обучаващи ги на нещо игри.
да започнат да спортуват, да имат възможност да опитат не един спорт, да го разгледат, да го вкусят ( нали каза: не си слагайте никакви бариери на мисленето)
да не бъдат насилвани в никой случай за нищо.
в смисъл да няма "Д. е по-добър, а ти си по-лош", да бъде "Д. е добър в това, ти си различен и си добър в друго" да не е "П. е момиче и е тъпа, а аз съм момче и съм готин" и такива дивотии. децата да бъдат заедно.
да се обръща внимание на семейството - много деца на 5 години сега, като ги попиташ какво правят мама и татко, казват "ходят на работа". това е тъпо.
някакси без да искат хората възпитават егоизъм и непукизъм у децата си... това би било хубаво да се промени.
в тази първа година на заедност децата трябва да бъдат много често навън, да разглеждат света, да бъдат заинтригувани от света... той е толкова голям и пъстър...
аз досега си спомням "учителката" в детската градина, която ни извеждаще с крясъци в парка и там сядаше на една пейка да се щипе с шофьора на пикапа и ако тичаш и си праснеш коляното си егаси къв лош и досаден малък пикльо...
да, учителите са МНОГО важно нещо.
от малък човек трябва да има такива учители, че да ги заобича, да им има доверие и да разчита на тях.

в началното училище такъв клас като въображаемия ми, трябва да остане цял. да не се разместват децата, разни реформи, други училища... смесваници и разделяници... трябва някакси да бъде измислено това децата да са заедно. за да свикнат, че са колектив, група, семейство някакво ако щеш.
в училищата трябва да бъде просто, чисто, светло.
трябва децата също да имат грижа към своето училище - виждала съм на кино училище цялото изрисувано от своите деца, с помещения, които се наричат "синята стая", "жълтата стая", "ябълковата, морската... "
трябва да имат много и най-различни пособия, помагала и др. децата в своите училища.
компютри, нагледни материали, лаборатории... за това вече се писа.
да бъдат поощрявани да прилагат научените неща и в училище, и извън училище.
да имат връзка по-големите с по-малките
да имат училищни вестници, училищно радио...
да имат униформи, които да им харесват, да бъдат доволни да ги носят.
дори това да означава те често да бъдат променяни. макар че изобщо не е задължително - биха могли да бъдат измислени добре.
само че това с униформите изобщо не върви в едно нелюбимо училище, където ходиш, щот те пращат.
децата да бъдат подтиквани да мислят, да питат, да се интересуват.
страшно е лесно да изгубиш интереса и доверието на едно дете.
по-лесно от това няма.
аз разбирам, че на сегашните учители не им е много-много до децата, с тези мижави заплати и с тези мисли как да купят нови обувки на своето дете вкъщи и да платят парното да не му мръзне дупето, ама... ти нали каза: "не си слагайте никакви бариери на мисленето"
сега в училище никой не те учи да мислиш със собствената си глава, защото самият той няма възможност да мисли със собствената си глава. мислите на учителя са другаде и не е виновен той за това.

учебниците - аз не знам как ги пишат сега. на буква ли им плащат, какво?
някои изглеждат направо... налудничави.
някъде прочетох из темата... защо трябва да има написано на седемстотин и четиринайсет вида треволяци и шубраци колко тичинки имат?! това е пълна тъпня! и учителят после да избира какво от този учебник да преподава, как да натика всичките тези глупости в главите на дребосъците без да им изтече от чучурчетата...
по математика учебниците трябва да са с точните неща, които на дадена възраст трябва да се научат. и пак някакси да бъде интересно направено. как? би трябвало да има специалисти по "как".
по история, география... обществени науки и пр. учебниците би трябвало да са такива, че децата да разберат защо го учат това. учат го, за да се научат постепенно да учат, да се ориентират в ученето.
не да зубрят дати, тичинки и находища на син камък и зелен хайвер наизуст...
нали говорим за основното училище сега.
и всички предмети, цялото обучение и училище трябва да са такива, че децата да научават неща за света, в който са. така че светът да им е по-познат, приятелски, удобен, да не им убива, за да може колкото повече растат да искат да научават повече за него, а не да бъдат стреснати, или отблъснати, или да им бъде толкова досадно, че както си претупват началното образование после да си претупат и целия живот.

само че някакси няма как да се раздели "училището" от "учителите" и да не се говори за тях.
само че... как да говорим за тях, като те са гладни, нищи и в невъзможност да бъдат така отдадени на професията си, че тя да им бъде наистина призвание.
как мислиш, какво става с дете, което се оплаква за нещо на учителката си, или е разтревожено, или просто любопитно... а тя му отвръща "бегай бе, кво ме интересува, да не си ми записан в паспорта..."
пфу, не трябваше да го пиша това, ама... е цитат.
значи по-нагоре са фантазии и мечти, а това - цитат.
тъпа работа...