и на куц крак ще се разпиша, щото денят ми е меко казано налуден.

По отношение на материалната база: Много богати библиотека, фонотека, видеотека, 24-часов интернет, репродукции, изобилие от техника – компютри, прожекционни апарати, в т.ч. и за диапозитиви, музикални уредби, спортни пособия, творчески пособия и много игри!

По повод методиката: За мен едно добро решение е мултимедийното поднасяне на знанията. Практически уроците могат да бъдат много забавни, игрови. Суха материя по история може да се представя като сценки със съответно облекло за темата на урока и историческия период, в разчупена обстановка, не по чинове и столове. Защо да не се преподават уроци за по-съществени исторически събития по-дълго, на части и по различни начини? Веднъж (примерно) урок за Априлското въстание на децата, насядали на пода, от учител, облечен като войвода. След това филми, музеи, въобще да се разчупи. Дори математиката може да е забавна, има, вярвам, такива помагала. Поставяне на сравнителни задания, не папагалско преповтаряне на разни класици, авторитети или учебници. Домашните, да речем, по литература могат да се дават в началото на седмицата за следващата седмица, но да съдържат изискване за прочитане на няколко неща и писане на сравнителен анализ. Да се замислят, да изказват мислите си, да не се страхуват, че може да “не са правилни”. А да им стане ясно ЗАЩО се учи едно или друго. Защото усещането, че е "просто така", за да ги мъчат даскалите е повсеместно. Губи се смисълът, по-нататъшното приложение на знанията в живота им. Но там вече ключовата роля е на учителя. Имаше един филм – “Обществото на мъртвите поети”. Ух, не мога да се сетя за името на актьора, който игра учителя по литература, но го свързвам с моя идеал за педагог. Не актьора, образа.:)))

Няколко думи за извънкласните дейности: Разнообразни кръжоци, състави, спортни отбори, чести екскурзии, изложби на произведени неща от децата, състезания между училищата, сигурно изпускам много неща...

И най-важното - учителите: Както се казва, предпочитам да не бълвам, че… не ми стига оправданието “за толкова пари - толкова”! Защото да си учител не означава да си само преподавател. А да можеш да си =>ще ползвам цитат на учител (не е български): “В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.” Надявам се някога болшинството учители да се самовъзприемат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите