Ама къде сте сега?
Значи когато беше Чернобил, си спомням на терасата имахме един фикус, който пожълтя за има-няма 1 ден и му окапаха всички листа. Отделно тъкмо се бяха раззеленили кестените по улицата към училище, и веднъж като отивах по обяд гледам и те пожълтели, ама не точно така както през есента.
Дядо ми беше полковник във ВВС и каза на баща ми да не ядем нищо зелено и да пием йод.
Бяхме на едно състезание в Ловеч - Бързи , смели, сръчни, и излизаме от един магазин и гледам баща ми как стои онемял и гледа две деца които стоят на площада и с отврена уста, надигнали на горе главите, се радват на падащия червен дъжд. После вечерта ядохме в едно местно училище, където имаше зелена салата. Спомням си как всички ядоха от салатата, но на мен не ми разреши баща ми. Най-добрия ми приятел , с който бяхме на състезанието и с който от малки сме израстнали умря година по-късно от левкемия.
Като гледам тук в София, как майки стоят с детските колички и отстрани минават един след друг Камазите и всичко отива в децата.
Аз навремето се чудех, защо като дойдат на село софианчета са все бледи и изглеждат болнави...

Повече няма да пиша гадни неща, обещавам!!

Каквото правите, правете го с Любов