На това растение (срам, несрам - признавам си). Рядко срещано е у нас. Май е донесено от Америка.
Расте като бръшляна. Увива се по стените и пуска (псевдо)коренчета в тях.
Това, което си постнала е само мънинка частица от багрите, които това растение представя през есента - те са от светложълто, през охра и светлокафяво до пурпур и тъмнокафяво. А през това време някои закъснели листенца се опитват да се покажат в светлозелено до тъмнозелено.
Ако застанеш срещу такава стена те очаква необикновена гледка на едно прекрасно есенно пано.

П.П. Мисля, че в къщата-музей на Яворов го има. Утре нарочно ще мина по Раковски.
И цветовете не са "хищни". Що така ги наричаш та ги обиждаш.
Топли са! Просто са топли.

"Красиви сме, но бодем!"